- А ако открием нещо полезно за ченгетата?
- Можеш да им кажеш, че съм направлявала всяко ваше движение с твърда, но нежна ръка.
- Казано по този начин, звучи мръсно.
- Мръсно е - заключи тя. - И то не в добрия смисъл на думата.
Продължих към Пастърс Бей и пътьом проведох няколко телефонни разговора. Хейт беше казал, че Лони Мидас има по-голям брат, Джери, но аз не бях успял да открия никакъв Джери Мидас в Дрейк Крийк или в неговите околности. Нито пък номер на социална осигуровка, свързана с Джери Мидас и направена в Северна Дакота. Вероятността да успея бе малка, още повече че беше неделя, но се обадих в полицейския участък на Дрейк Крийк. След забавяне, по време на което слушах същите няколко такта от „Канон“ на Пахелбел, свирени отново и отново на нещо, което звучеше като детски ксилофон, бях свързан с шериф Дъглас Пек. Шериф Дъглас Пек се споменаваше в някои от вестникарските статии след убийството на Селина Дей. След изминалите оттогава три десетилетия можеше да се предположи, че или е започнал много млад, или борбата с престъпността в окръга е семеен бизнес.
- Мога ли да ви помогна, господине? - каза той.
- Казвам се Чарли Паркър. И съм частен детектив в Мейн.
- Моите поздравления. - Не добави нищо, което говореше, че шериф Пек е човек с чувство за хумор, макар и саркастично чувство за хумор..
- Възможно ли е да сте същият Дъглас Пек, който е работил по убийството на Селина Дей?
- Аз съм Дъглас Пек трети. Баща ми бе Дъглас Пек втори и той беше шерифът по онова време. Дядо ми беше обикновеният стар Дъглас Пек, който никога и никъде не е работил като шериф. Ако е за убийството на Дей, не мога да ви кажа нищо повече от онова, което ще намерите в интернет.
- Не можете или не искате?
- И двете.
- А може ли да говоря с баща ви?
- Не, освен ако не разполагате с някой от онези медиуми. Той е мъртъв от пет години.
- Съжалявам да чуя това.
- Вие не го познавате, така че не може да съжалявате. Е, приключихме ли? Не искам да бъда груб, но това, че не искам да вали, не означава, че не се мокря, когато изляза навън, ако разбирате накъде бия.
Не бях сигурен, че разбирам.
- Работя за човек, когото баща ви може да е познавал като Уилям Лагенхаймър.
- Чакайте малко - каза Пек.
Чух как оставя слушалката и повечето от чуващия се шум заглъхна, когато затвори вратата.
- Повторете ми го още веднъж - каза той.
- Работя за Уилям Лагенхаймър, макар че сега той има друго име.
- Ще ми кажете ли в качеството си на какъв работите за него, или ще трябва да се досещам?
- Той получаваше по пощата нежелани пратки от някого, който беше научил за миналото и предишната му самоличност и искаше да открия кой стои зад това.
- И открихте ли?
- Не. После той се отказа от услугите ми.
- Нищо чудно, след като не сте успели да му помогнете.
- Опитвам се да не приемам лично тези неща. Също така се опитвам да не позволявам те да пречат на разследванията ми.
- Защо? С благотворителност ли се занимавате? Сигурно, ако обичате да работите, без да ви плащат.
- Просто не обичам да оставям работата си недовършена. Също така не ми харесва това, че тук изчезна четиринайсетгодишно момиче, и то от същия град, където живее сега Лагенхаймър.
- Мислите, че той има нещо общо с това?
- Той има алиби. Мисля, че е чист. Лони Мидас е този, който ме занимава.
- И къде е полицията във всичко това?
- До офиса на главния прокурор на Северна Дакота е изпратено искане за информацията, която се съдържа в засекретените архиви, свързани с изтърпяването на наказанието и освобождаването на Лони Мидас и Уилям Лагенхаймър.
- Е, и? Главният прокурор ще им направи услугата да им даде информацията, но тъй като вие не сте полицай, няма да имате достъп до нея. Това ли е всичко?
- Джери Мидас - казах аз.
- Какво за него?
- Вие не можете да ми кажете нищо за Лони Мидас, но можете да ми кажете как да се свържа с брат му.
- И защо да го правя, ако допуснем, че изобщо знам нещо за него?
- Защото има изчезнало момиче и аз искам то да бъде намерено не по-малко, отколкото го иска полицията. Потърсете в интернет името ми, шериф Пек. Ако искате някой да гарантира за мен, опитайте с детектив Гордън Уолш от мейнската щатска полиция. Ако имате молив, ще ви кажа номера му.
Не бях сигурен, че Уолш ще гарантира за мен, но считах, че ми е длъжник за предишната вечер. Дори да не мислеше, че ми дължи каквото и да било, интересът ми към Джери Мидас можеше да събуди собствения му интерес и може би щях да успея да го накарам да сподели с мен какво е открил.
- Дайте ми го - каза Пек.
Дадох му номера на Уолш и собствения си номер.