- Оставете това на мен - каза той. - Ще ви се обадя.
След час бях отново в Пастърс Бей, стоях в „Халоуд Граундс“, докато същият татуиран барман работеше зад тезгяха, макар че сега бе облечен в избеляла метълска тениска и музиката, която звучеше, бе кавърверсия на „Гудбай ту Лав“ на Карпинтърс, изпълнена от „Америкън Мюзик Клъб“. Имах този албум с кавърверсиите. По дяволите, дори ми се струва, че имах някъде и оригиналния албум.
- Добро утро, доноснико - казах аз. - Преди малко видях една стара дама да пресича неправилно улицата. Не ѝ взех името, но едва ли е стигнала много далече. Дали не можеш да се обадиш на някого, за да я арестуват?
Той подръпна голямата дупка на лявото си ухо, останала му от кръгъл пиърсинг. Бих могъл да провра пръста си през нея. Представата бе изкушаваща.
- Добре ли я огледахте - попита той. - Тук имаме много стари дами. Не искам да се стигне до съдебна грешка заради мен.
- Издайник със съвест. Все пак може да се смиля над теб и да ти простя.
- Ей, без лоши чувства, приятел. Просто постъпих както бе редно.
- Да, ти и Джо Маккарти. Няма нищо. На твое място може би щях да сторя същото. За да ми се реваншираш за неприятностите, можеш да ми направиш малко прясно кафе. Тази кана мирише така, сякаш си варил в нея туткал.
Той се ухили и ми показа среден пръст: обслужване на клиента по мейнски.
- Между другото, казвам се Дани.
- Чарли Паркър. Не мисли, че това ни прави приятели.
Прелистих някои от книгите с меки корици на лавицата.
Надписът над тях ги определяше като „внимателно използвани“, но имаше пенсионирани проститутки, които бяха използвани по-внимателно. Някои от тях бяха достатъчно стари, за да има по тях отпечатъци от палците на Какстън32.
Вратата се отвори и влезе госпожа Шей, следвана от своя син Патрик, който пристъпваше кротко след нея. Двамата изглеждаха така, сякаш се бяха облекли за черква.
- Дани, приготви ли онази поръчка за големите сандвичи?
- Разбира се, госпожо Шей, почакайте само минутка.
- Ще ни трябват и две айскафета и толкова от онези понички, колкото успееш да събереш в плик.
Дани сложи каната за кафе да се пълни и хукна да изпълнява нарежданията на госпожа Шей.
- Аз съм резервните ѝ две ръце - каза Пат. - Дори ме накара да ги изчистя. - И ми ги показа, за да се уверя.
- Безупречно чисти са - отвърнах. - Отчасти.
- Не разговаряй с непознати, Пат - скара му се госпожа Шей. - Господин Паркър, ще се присъедините ли към нас за обед? - Ала го каза със суха усмивка.
- Надявам се не, госпожо Шей. Всичките курабийки ли свършиха?
- Сега работя толкова дълго, че нямам време да ги пека. За радост на Дани. Знаете ли, че този бизнес е негов? Преди трябваше да се задоволяваме с онова, което може да се купи от магазина.
Повдигнах вежда към Дани, който тъкмо се беше върнал е поднос завити в пластмасово фолио сандвичи и търсеше плик за поничките.
- И после се появи той и започна да ми разправя, че мениджърството не му позволявало да пуска депресираща музика.
- Мениджърството не я позволява. Фенът я иска, но мениджърът държи да остане в бизнеса.
Госпожа Шей връчи подноса със сандвичите на Пат, сложи на купа и половин дузина бутилки айстий, подписа сметките за всичко и пое сама плика с поничките. Аз им държах вратата, докато излязоха.
- Бай-бай, засега, господин Паркър - каза тя. - Не си навличайте неприятности.
- Добър съвет - рече Пат.
Отидох до прозореца да погледам света и станах свидетел на странен момент. Група млади момичета се мотаеха пред магазина за хранителни стоки. Бяха на възраст около четиринайсет-петнайсет години и на път да се превърнат в прекрасни млади жени. За жалост още не бяха достигнали този стадий, така че се постарах да намеря нещо друго за зяпане.
Началник Алън като че ли не страдаше от подобни скрупули. Той седеше в камиона си от другата страна на улицата, пийваше си газирана вода и оглеждаше телата на момичетата. Едно от тях си бе купило списание и останалите се бяха скупчили около него, кикотеха се и сочеха нещо. Момичетата не забелязваха Алън, обаче госпожа Шей го забеляза. Видях как го засече, него и посоката на погледа му. Когато госпожа Шей и синът ѝ пресякоха улицата, тя разгони момичетата.
- Хей, деца, вървете да си гледате работата. Струпали сте се на пътеката като кокошки.
Момичетата тръгнаха на изток по „Мейн Стрийт“. Алън включи двигателя и потегли. Госпожа Шей хвана вратата на общината и направи път на сина си, извила врат да проследи движението на камиона, преди да влезе след него.
А аз се запитах колко добър бе правописът на госпожа Шей.
Уолш позвъни, докато довършвах кафето си.