- Сега твой поръчител ли станах? - поде той. - Какво мислиш, че правиш, като даваш името ми на селски шерифи като на свой човек за връзка?
- Надявам се да си казал хубави неща за мен.
- Току-що получих съобщението. Не съм му се обаждал.
- Знам, че на това изречение му се губи едно „все още“. Все още не си му се обаждал.
- Може изобщо да не му се обадя.
- Дори след всичко, което направих за теб? Как е главата ти?
- Изненадващо бистра и неангажирана. Не си спомням всичко от снощи, но помня, че ти казах, че няма да видиш засекретените документи, и ето че си решил да си изпробваш късмета в Северна Дакота. Просто не знаеш кога да спреш.
- Интересува ме братът на Лони Мидас. Не мислех, че засекретените архиви имат някакво отношение към него.
- Търсиш брат му, защото мислиш, че може да знае къде е. Лони Мидас е обектът на тези засекретени архиви.
- Хайде Уолш, просто искам да поговоря с брат му. Ако той ме отсвири, ще имаме онова, което е в документите, за да продължим.
- Аз ще имам онова, което е в документите. Ти няма да имаш нищо.
Направих се, че не чувам.
- Ако брат му знае нещо, ще го споделя с теб и ти ще напреднеш. Значи или ще спечелиш, или ще останеш където си, но нищо няма да загубиш. Хайде, обади му се.
В другия край на линията се възцари тишина.
- Снощи заплаши ли ме някаква келнерка?
- Закани се, че ако продължаваш да я ядосваш, ще нахрани катериците с твоите орехи.
- И на мен ми се струва, че имаше такова нещо.
- Освен това каза да намерим Ана Кор.
- Май си спомням и това. Мамка му. - Уолш се замисли за момент. - Енгьл каза, че ще ти бъде направена услуга за случая на Рандъл Хейт, но не може да е това. Твърде близко е. Ние издирваме Джери Мидас, не искам да ни се мотаеш в краката. Остави това. Разбра ли?
- Да, разбрах. - И наистина бях разбрал. Той нямаше да се обади на шериф Пек.
- Добре - каза Уолш. - Още веднъж благодаря за возенето снощи.
- De nada33.
- Вярно. Mas tarde34.
Той затвори. В кафенето имаше безплатна безжична връзка с интернет, така че отворих лаптопа и прегледах копията от вестникарските материали за убийството на Селина Дей. „Бийкън енд Експлейнър“ продължаваше да излиза. Намерих телефонния номер и се свързах с издателя, мъж на име Евърет Данинг IV. Оказа се, че и вестникът, както полицията, беше семеен бизнес, само че Данинг бе малко по-отзивчив от шерифа. Не можа да ми каже много, но потвърди, че Лони Мидас наистина има по-голям брат на име Джери, обаче това не било кръщелното му име.
- Кръстен е Нейъм Джеремая Мидас, на пророците35 - каза Данинг. - Ето какво получаваш, когато имаш за баща религиозен фанатик. По-малкият му брат се отървал по-леко, главно защото дори старият Ерик Мидас не бил толкова заслепен, че да не види колко пъти първородният му син е въвличан в сбивания заради своето име. Кръстил Лони на своя баща, Ленард, и останал верен на Библията само с второто име, Амос. Не ме питайте как Ленард е станал Лон вместо Лени, макар според мен причината да е в наличието на още двама Ленардовци в училището, които е трябвало да бъдат различавани по някакъв начин. Джери Мидас се отърва от „Нейъм“ много рано, или поне се опита. Той беше няколко години по-напред от мен в училището, но помня, че доста дълго носи това име.
- Джери Мидас още ли живее в Дрейк Крийк?
- Не, тук не остана вече нито един Мидас.
- Да имате някаква представа къде може да е отишъл?
- Никаква.
Благодарих му. За отплата му описах обстановката около случващото се тук, но внимавах да не навлизам в подробности, казах му само, че някогашният Уилям Лагенхаймър сега живее в Мейн. Обещах му, че ако в някой бъдещ момент стане възможно да му разкажа повече, ще го сторя.
Пет минути по-късно, благодарение на чудесата на Гугъл, вече бях открил Джери Мидас.
31
Оказа се, че Джери Мидас от малък е имал влечение към рисуването. Започнал да скицира като ученик и насочил таланта си към илюстрирането на книги, графичния дизайн, а през последните две десетилетия и към компютърните игри, като рисувал начални портрети и декори за компаниите, които се гордеят с дълбочината и красотата на своите виртуални светове. Известен бил на онези, които го търсели заради неговите умения, като Н. Д. М., или като „Нейт“, защото така подписвал творбите си. Всичко това научих лично от него, когато най-сетне го открих в Сан Матео, Калифорния, след като първо ми се наложи да убеждавам жена му да ми позволи да говоря с него. По линията гласът му звучеше дрезгаво, сякаш му беше мъчително да говори.
- Рак на гърлото - каза той. - В ремисия съм, но работата е лоша. И знаете ли какво? Никога не съм пушил. Дори не пия много. Винаги казвам това на хората, защото си правят погрешни изводи.