Но Мидас намери за нужно да каже нещо повече, сякаш бе доловил моите съмнения.
- Онова, което са сторили брат ми и Били, е ужасно, господин Паркър, и ще трябва да живеят с него до края на дните си, обаче това не означава, че не заслужават да им се даде възможност да станат по-добри хора. Бих искал да знам, че Лони е добре, и ако откриете къде е, можете да му кажете, че съм питал за него, но ако е започнал да гради живота си отначало на някое ново място, тогава му желая само успех. Той беше момче, когато извърши престъплението си. Сега е мъж и се надявам, че е добър човек.
- И аз се надявам, господин Мидас.
- А Били? Той как е? Знам, че Лони го обвиняваше, че се е раздрънкал пред ченгетата, и затова мнението ми за него може би е предубедено. Били никога не е бил много силен, за разлика от Лони. В училището го тормозеха много. Лони го пазеше, струва ми се. Без Лони до себе си Били не беше същият. Но не мисля, че Лони само е губил от приятелството си с него. В крайна сметка тези неща се компенсират взаим- но, струва ми се.
- Защо са тормозели Уилям? - попитах.
- Беше тъп. Не, не е това. Беше много умен, но имаше някакви смущения. Трябваше да полага извънредно големи усилия в училище, за да разбере думите и цифрите. Те се объркваха в главата му. С какво се занимава сега?
- Счетоводител е - отвърнах, думите се изплъзнаха от устата ми, преди да разбера, че ги казвам.
- Счетоводител? Е, това вече е постижение. Май хората наистина се променят, защото Били Лагенхаймър не можеше да събере две и две.
32
Луис и Ейнджъл започваха да стават нетърпеливи. Следенето на хора не беше между нещата, в които бяха добри. Те предпочитаха по-динамичната страна на своята работа. Алън, изглежда, беше решил да се занимава само с най-прозаични неща, както можеше да се очаква от човек, който е работил дълги часове без почивка и сега трябва да навакса с всекидневните дейности по поддръжка на домакинството, което правеше задачата им още по-досадна. Посети банка в Рокпорт и железария. Отби се в магазин за закуски да си купи сандвич, после отиде да попълни запасите си с евтини домакински принадлежности и още по-евтини хранителни продукти от магазин с намалени цени, докато Ейнджъл се влачеше подир него с кисело изражение. Толкова бе отегчен, че му отне цяла минута, докато забеляза, че Алън спря на пътеката за памперси и добави пакет „Джъмбо“ към консервираните храни и пилешките разфасовки, които вече бе сложил в количката, след което добави и вид детска храна с азиатски произход, която трябваше да се проверява за фор- малдехид и парчета стъкло, преди да се даде на детето.
Ейнджъл заряза своята кошница, в която бе сложил бисквити със зацапана търговска марка и кафе с изтичащ срок на годност, и се върна в колата. Луис опитваше да се успокои отново с Арво Пярт, когото Ейнджъл изключи веднага щом затвори вратата след себе си. Той беше решил, че първото нещо, което ще стори, когато се възкачи на трона на световното господство, ще е да насочи целия ядрен арсенал на Америка към Естония, ако тя не му предаде Арво Пярт.
- Ти изключи Пярт - каза Луис.
- Как разбра? Впрочем забрави за това. Погледни.
Алън излизаше от магазина с пълна догоре количка.
- Познай какво има в пликовете? - каза Ейнджъл.
- Евтини боклуци.
- Евтини бебешки боклуци.
Интересът на Луис едва-едва надхвърляше границите на безразличието.
- Така ли?
- Вълнуващо, а? На това хората от занаята му викат нишка.
- Нека те изпреваря, Шерлок. Мислиш, че той няма дете.
- За което да знаем.
- Аз пък мисля, че той има сестра.
- За която не знаем.
- Точно така. И може би тя има дете.
Част от ентусиазма на Ейнджъл се изпари, но той се съвзе бързо и предложи бас на един долар, че Алън няма сестра. Луис прие и се обзаложи на още десет, че това няма да раздвижи нещата, както и че денят няма да стане по-вълнуващ. Обаче в случая той бе този, който щеше да олекне с единайсет долара в края на деня.
Алън стигна до ограден от гора блок в северните покрайнини на Линкълнвил. На паркинга му имаше три коли, нито една на по-малко от десетилетие. Пердето на първия етаж помръдна, когато се нареди до тях. След миг на вратата излезе момиче. То бе много слабо, носеше твърде голяма розова мъжка риза и избелели дънки. Косата му беше черна и пусната свободно, така че скриваше нежното му лице, но не и това колко младо бе то. Краката му бяха боси, в дясната му ръка димеше цигара. Алън извади повечето пликове от багажника на колата, взе ги със себе си и отиде да поздрави момичето. То се повдигна на пръсти да го целуне, обви ръце около врата му, устата му беше широко отворена, когато се притисна към него. Ейнджъл и Луис ги наблюдаваха от една пряка разстояние през пролуката между две съседни къщи.