- Сестра му - каза Ейнджъл.
- Много са близки - рече Луис. - Обади се на Паркър.
Собственик и мениджър на сградата бе компания, наречена „Ъсент Пропърти Сървисис, Инк.“. Една от колите, „Субару“ 1997 г., бе регистрирана на името на някоя си Мери Елън Шрок. Мери Елън Шрок бе на деветнайсет години и десет месеца. По-нататъшното търсене показа, че преди тринайсет месеца Мери Елън Шрок бе родила дете, момиче, Съмър Мерилин Шрок. Мери Елън Шрок бе отказала да назове бащата и той не фигурираше в акта за раждане. Казах на Ейнджъл и Луис всичко това, когато седнах отзад в колата им, наблюдавайки блока.
- От каква възраст съгласието на момичето се взема под внимание в такива случаи? - попита Ейнджъл.
- От шестнайсет години, обаче ако тя е под осемнайсет, а мъжът е над двайсет и една, е сексуално насилие над малолетна.
- Значи всичко това е законно.
- Да, когато детето е заченато, е било законно, но съвсем малко преди това е щяло да бъде разглеждано като престъпление. Обаче няма как да се разбере кога Алън е започнал да се среща с нея.
- Ако приемем, че той е бащата.
- Което и приемаме - казах аз.
- Защото той е бащата - допълни Ейнджъл.
Алън ми бе казал, че е разведен от година, но бракът му беше свършил известно време преди това. Може би съпругата бе разбрала за връзката му или пък Алън бе почувствал нужда да си признае, след като момичето е забременяло. Той бе полицейски началник в малък град, печелещ достатъчно, за да издържа себе си и жена си, но без да си позволява нищо, което дори да напомня лукс. Не е било възможно да скрие парите, които е трябвало да дава на майката, а тя явно не живееше с родителите си, което означаваше, че е трябвало да се грижи за нея и за детето. Да признае или да бъде разобличен: не е имал особено голям избор. Жена му, дали от съжаление или от желание час по-скоро да се избави от прегрешилия си съпруг, бе позволила мълчанието ѝ да бъде купено, оставяйки Алън с извънбрачно дете, със зависимата от него майка и с работа, от която печели колкото едва да държи главата си над водата. Но ако някой разбереше за детето и най-вече за възрастта на майката, той щеше да загуби работата си и щеше да бъде принуден да отговаря на неудобни въпроси за възрастта на момичето към началото на връзката им. Дори и всичко да бе започнало след като тя е навършила осемнайсет години или пък той да бе успял да я накара да каже така, репутацията му щеше да е съсипана, независимо дали в договора му с полицейското управление в Пастърс Бей е включена клауза за нисък морал, или не.
Но някой беше разбрал за младата му приятелка и съдейки по онова, което бях видял пред кафене „Халоуд Граундс“ същата сутрин, вече се досещах кой може да е той. Би било трудно да скриеш нещо от госпожа Шей, тя правеше впечатление на жена, която знае цената на събраната скрита информация в малък град. И положително искаше да запази своята работа, а разтръбеше ли подробности от личния живот на своя началник, това неминуемо щеше да накара неговия наследник на поста да намери претекст и да се откаже от услугите ѝ още докато може да стори това, без да излага управлението на риска от съдебна намеса. В края на краищата никой не обича издайниците. По-добре беше информацията да се подаде анонимно, когато се появи такава възможност. Изчезването на Ана Кор бе дало както възможността, така и импулса замисълът да бъде осъществен. Фактът, че Кърт Алън имаше млада любовница, не означаваше непременно, че е педофил. Нито пък че е свързан с онова, което се бе случило с Ана. Ала не изглеждаше никак добре.
- Какво правим сега? - попита Ейнджъл.
Но аз не внимавах. Опитвах се да открия майката на Уилям Лагенхаймър в Бърлин, Ню Хампшър, използвайки връзката с интернет по джиесема. Джери Мидас бе казал, че госпожа Лагенхаймър е купила - а не наела - къща в Ню Хампшър, и предполагах, че къщата трябва да е била близо до изправителната институция в Бърлин. Имотният регистър се намираше в Ланкашър, Ню Хампшър, но не приемаше искания за справки по интернет или по телефона. Справките се правеха само лично и това нямаше как да стане преди отварянето на регистъра в понеделник сутринта. Обадих се в дома на един брокер от Доувър, когото познавах, и го помолих да направи имотна справка за Мерибет Лагенхаймър в Ню Хампшър, най-вероятно в района на Бърлин. Мат обеща да ми отговори след няколко минути.
- Хей, още веднъж: какво правим сега? - каза Ейнджъл.
- Снимахте ли го с момичето?
- Да не сме идиоти? Разбира се, че го снимахме.