По някое време ме изправиха на крака. Помъчих се да остана изправен. Болката в главата ми беше жестока, чувствах се замаян и ми си повдигаше. Дясното ми ухо като че ли бе оглушало. Позволиха ми да рухна отново на пода. Някой ме хвана за краката и започна да ме влачи. Главата ми се тресна в стъпалото на кухнята и после усетих под гърба си мокра трева; през пролуките между облаците блестяха студено звезди. Тревата премина в кал и листа, клони на голи дървета насякоха небето. Студът и влагата на нощния въздух разсеяха донякъде мъглата в главата ми. Лежах настрани и наблюдавах онова, което беше на път да се случи, безсилен да го предотвратя.
Лони Мидас бе поставен на колене на полянката. Лицето му беше смазано. Дори се съмнявах, че още вижда. От устата му висеше нишка гъста кръв и дъхът му свистеше през разбития нос.
До него стояха двама мъже, единият млад и червенокос, вторият по-възрастен, с дълга черна коса. От едната страна имаше трети мъж, над шейсетте, който ги наблюдаваше. Беше плешив и набит. Помислих си, че това трябва да е Томи Морис, защото в документите, изпратени от бостънския ми информатор, бях виждал негови снимки като по-млад.
- Попитайте го още веднъж - нареди той.
- Не знае нищо, Томи - рече тъмнокосият.
- Мартин, казах да го попиташ още веднъж.
Онзи, когото нарекоха Мартин, се наведе да говори с Лони Мидас.
- Той иска само да знае къде е момичето. Кажи му и ще те пуснем.
Лони поклати глава, ала остана безмълвен.
- Губим го - каза Мартин, но Морис не отговори.
Мартин опита отново.
- Ако знаеш къде е, само кимни. Ще те почистим и ще идем да я вземем. Така ще е най-добре.
Но Лони отново поклати глава.
- Кълна се, Томи, не знае. Ако знаеше, досега щеше да ни е казал. Аз не бих издържал изтезанията, на които беше подложен.
- Ами той? - посочи ме Томи. - Него не го попита какво знае.
- Той е частен детектив, Томи. Не е отвлякъл твоята племенница.
- Може да знае къде е.
Начинът, по който говореше Томи Морис, напомняше говор на робот. Като се връщам назад, ми се струва, че той не бе в състояние да мисли за нищо друго освен за Ана Кор, защото тя бе единственото нещо, което го караше да продължава нататък.
- Томи - рече Мартин с най-мекия тон, на който беше способен, - ако знаеше къде е, щеше да каже на ченгетата. Чувал съм за този човек. Той не си губи времето.
Червенокосият бе извадил пистолета си. Насочил го бе в тила на Лони Мидас.
- Франки - каза Мартин. - Какво правиш?
- Той е убил малко момиче. - В гърлото му сякаш заседна хлип. - Какъв човек трябва да е, за да направи подобно нещо?
- Било е много отдавна. Направил го е, когато той самият е бил момче.
- Няма значение. Вече нищо не ме интересува. Просто искам да свърши.
- Той е прав - рече Морис. - Убий го. Убий ги и двамата.
Мартин извади пистолет от палтото си. Загледа се за момент в него, обмисляйки следващата си стъпка, после го насочи към мъжа на име Франки.
- Остави пистолета на земята, Франки.
- Какво?
- Остави го. Бавно.
- Той е убиец на дете! Боклук. Няма да липсва на никого. На никого!
Мартин промени леко позицията си, така че и Франки, и Томи Морис да са в обхвата на пистолета му.
- Какво става, Мартин? - каза Томи.
- Всичко свърши, Томи, това става. Аз съм федерален агент.
В началото Томи не реагира. По лицето му се разля бавна усмивка.
- Не, не си.
- Франсис, говоря ти сериозно: остави пистолета на земята. Томи, дръж ръцете си така, че да ги виждам.
- Ти не си федерален агент, Мартин. Ти си един от нас. Пил си с нас, пребивал си хора заедно с нас. Дори си убивал за нас.
- Никога не съм убивал за теб, Томи. Хората, подир които ме прати, изчезнаха, но не така, както си мислеше ти. Дори семейство Нейпиър сега е под федерална закрила.
- Чорапогащникът - рече Франки. Говореше така, сякаш си спомняше сън. - Госпожа Нейпиър. Мислех, че си я изнасилил, но тя не беше с чорапогащник, когато влязохме в къщата, а после имаше чорапогащник на пода. Изобщо не си я докосвал. Всичко е било постановка.
- Не съм изнасилван, Франки, нито пък съм убиец, но ти правя последно предупреждение. Остави...
Ала Франки не го послуша. Вдигна пистолета от главата на Лони и Мартин го простреля два пъти в гърдите.
- О, боже - каза Томи и тогава в сенките зад гърба му се раздвижиха хора, ловци, облечени в сиво и бяло, и аз си помислих: „Тук нещо не е наред“.