- Забравяте, че през цялото време имахте на мястото свой агент. Струва ми се някак несправедливо да стоварите вината върху мен, когато Демпси е трябвало само да се обади по телефона.
- Морис го е държал далеч от всичко това, чак до края.
- Може и да не му е вярвал чак толкова.
- Никога няма да разберем.
- Да. И Ана Кор още не е намерена. Забравихте да я споменете, но вие никога не сте били особено загрижени за нея, нали?
- Ще претърсим къщата на Рандъл Хейт - пардон, къщата на Лони Мидас, след всичко онова, което научихме за него. Възможно е да е имал съучастник. В момента това е най-добрата следа, която имаме.
- Алън му даде алиби - казах аз.
- Знам това. Имаш ли някаква причина да се съмняваш в него?
Извадих джиесема си, отворих анонимните съобщения за началник Алън и му ги показах. Той ги прочете и ми върна телефона.
- Защо не спомена за това досега?
- Склонен съм да подхождам внимателно към потенциалните клевети. Предпочитам да проверя дали в тях има някаква истина, преди да започна да ги разнасям.
- И какво откри?
- Началник Алън има приятелка в Линкълнвил. Тя е млада и има дете. Ако бащата е Алън, тя току-що е станала пълнолетна, когато е забременяла, и не е била пълнолетна, ако е правил секс с нея известно време преди да зачене.
- Кога откри това?
- Едва вчера, но вчера бе ден на открития за всички ни.
- Знаеш ли как се казва момичето?
Дадох му името заедно с адреса на жилищната сграда и регистрационния номер на колата ѝ.
- И мислиш, че началник Алън е мъжът с вкус към млади жени в град, където е изчезнала друга млада жена?
- Така мисли онзи, който изпраща тези съобщения.
- Пълен си с изненади, а? Ще говорим с Алън. Ще вземем и заповед за обиск в дома му.
- Тя не е в къщата му.
Енгъл вдигна въпросително вежда.
- Съмнителните ангели - обясних аз. - Ако я държи Алън, значи е някъде другаде.
Енгъл се замисли за момент.
- Добре. Да имаш да кажеш още нещо, както си започнал да се разтоварваш от тайните?
- Само още едно: Алън се е обадил от телефонния автомат в бензиностанцията на Мейн в Линкълнвил снощи в 8,34 ч.
- Точно преди куп мъже с пушки да се изсипят в Пастърс Бей - рече Енгъл.
- Интересно ще е да разберем на кого е звънял.
- Да, нали? Знаеш ли, от теб би излязло добро ченге, ако не беше напуснал, ако бе имал нужната самодисциплина и способността да укротяваш егото си. Вместо това си се превърнал в наемник, който скрива информация и прави необмислени посещения.
В стаята влезе жена с конска физиономия, облечена в син анорак на ФБР, след която пристъпваше колебливо по-млад мъж с пистолет на кръста и вид на студент от някой скъп частен университет. Енгъл им кимна и се изправи. Устата му се сви в гримаса на мрачно недоволство, когато погледна надолу към мен.
- Би трябвало да си тръгнеш, докато още можеш, господин Паркър, преди някой да се е сетил да те арестува. Ти не се държа подобаващо тук. Никой от нас не може да се похвали с противното, но ти специално не направи нищо, за да подобриш своята репутация.
Не намерих за нужно да споря с него.
37
Началник Алън беше неоткриваем. Не отговаряше на джиесема и когато Енгъл посети дома му, придружаван от Гордън Уолш и двама полицаи от моторизираните части, там нямаше никого. Камионът му също не бе на алеята, така че регистрационният номер и описанието му бяха изпратени както на местните, така и на щатските служби, а също и на полицейските управления на съседните щати, граничните патрули и канадската полиция. Уолш посети блока в Линкълнвил заедно с жена от моторизираните части на име Абълина Форбс и Мери Елън Шрок призна, че се е срещала с Алън; най-напред каза, че е била на осемнайсет години, когато е започнала връзката им, но после, след кратък размисъл, промени цифрата на седемнайсет. Форбс я попита дали е сигурна в това и тя отговори, че е сигурна, но и двамата с Уолш считаха, че продължава да лъже. Ала момичето се придържаше към историята си: Алън спрял кола, в която пътувала тя, и се оказало, че алкохолът в кръвта на шофиращия, двайсет и две годишен приятел на семейството ѝ, леко надвишава допустимата концентрация. Алън го освободил с предупреждение и предложил да я закара до дома ѝ, но вече не можела да си спомни датата, на която се е случило това. Връзката им започнала седмица по-късно. Попитаха я дали знае за други такива връзки на Алън, сега или в миналото; тя се разтревожи и отрече да знае. Очевидно и това бе лъжа. Когато ѝ зададоха въпроса дали Алън е споменавал пред нея Ана Кор, тя им каза да си вървят.