И все пак гумите му бяха напомпани и по бетона имаше следи, които показваха, че скоро е местен.
Възможно бе гаражът преди да е ползван за домашни животни, защото трите коли бяха отделени от дървени стени - при все че преградите изглеждаха твърде големи дори за говеда. Потърсих някакви белези по задната стена, където дървените прегради бяха отстранени, за да се отворят по-широки пространства, но не открих нищо. Проврях се покрай камиона, заканвайки якето си на ръждив метал и трески. Още преди да стигна до задната стена, забелязах, че тя е по-нова от останалите. В определен момент бе ремонтирана или построена наново. Пак излязох навън и се опитах да преценя колко е голямо пространството между вътрешната и външната стена. Ъгълът бе такъв, че ми бе трудно да съдя, но ми се струваше, че не си съответстват напълно. Зад новата стена имаше свободно пространство. То бе тясно, навярно само колкото вътре да се обърне човек, ала го имаше.
Разгледах по-внимателно камиона и видях, че ръчната спирачка е дръпната. Отварях вратата, за да я освободя, когато вниманието ми бе привлечено от нещо розово на пода зад лявото предно колело. Беше късче от стъклопласт, използван за звуко- и топлоизолация на вътрешни стени и подове. Извадих малкото си фенерче от джоба и осветих пода, а след това и вътрешността на каросерията. Там имаше рула от същия изолационен материал, още във фабричната опаковка, всичките с висока R-стойност. Колкото по-висока е R-стойността, толкова по-голяма е топлоизолационната ефективност, а този материал имаше R-стойност над трийсет, почти най-високата.
Освободих ръчната спирачка и избутах камиона напред. Беше тежък, но се движеше леко на гумите. Когато го преместих на около два метра, дръпнах отново спирачката и се върнах при задната стена. На мястото, където задницата на камиона бе опирала до стената, в зидарията беше вградена изкусно боядисана в същия цвят квадратна желязна врата със страна един метър, чиито очертания бяха почти толкова трудно различими, колкото разликата между старата и новата трева на моравата пред къщата. От лявата страна на вратата, на средна височина, бе вмъкнат по-малък панел. Той се вдигна и отдолу се показа дръжка. Нямаше ключ. Не беше и нужно да има. В края на краищата кой ще тръгне да мести разнебитен камион в занемарен навес без сериозна причина?
Първото нещо, което видях, когато отворих вратата, бе стълба. Тя бе опряна на вътрешната стена, а на пода до нея имаше капак с размерите на вратата. Той беше затворен, но само с тежък катинар и резе. Зад него се виждаха два малки отвора за вентилация. През по-голям отвор в покрива влизаха въздух и слънчева светлина.
- Ало? - извиках аз. - Чува ли ме някой?
След няколко секунди изпод краката ми прозвуча приглушен глас на момиче.
- Чувам ви. Моля ви, помогнете ми! Моля ви!
Коленичих до първия вентилационен отвор.
- Ана?
- Да, аз съм Ана! Аз съм Ана!
- Казвам се Чарли Паркър и съм частен детектив. Ще те измъкна от тук, разбра ли ме?
- Да. Не ме оставяйте сама. Моля ви, не ме оставяйте сама.
- Няма, но трябва да намеря нещо, за да счупя катинара. Няма да си тръгна от тук без теб, обещавам. Трябва ми само минута.
- Побързайте, само побързайте!
Върнах се в гаража и намерих железен лост, после се заех с катинара. Отне ми няколко минути, но накрая той се счупи и отворих капака.
Килията беше дълбока около три метра и половина и имаше приблизително форма на куб. Ана Кор бе прикована с верига към източната стена. Подът под нея бе застлан с прозрачен найлон, в ъгъла имаше кофа за естествени нужди. Ана носеше гуменки, прекалено големи дънки и мъжки пуловер и бе увила горната половина на тялото си с одеяло, за да я пази от студа и от влагата въпреки пластовете изолация, сложени в стените и на пода под найлона. Разполагаше с малка лампа на батерии за осветление и около нея бяха пръснати списания и книги с меки корици. Тя вдигна ръце към мен.
- Изведете ме от тук! Изведете ме!
Обърнах се да взема стълбата и чух отвън шум от приближаваща кола. После двигателят угасна и всичко отново утихна.
- Какво става? - извика момичето. - Защо не идвате да ме вземете?
Върнах се до отвора в пода.
- Ана, трябва да запазиш спокойствие. Мисля, че те са тук.
Тя извика тихо от страх.
- Не, не си отивайте. Вземете стълбата, ще отнеме само минута. Моля ви! Ако си тръгнете, няма повече да се върнете и аз ще остана тук.
Не можех да остана. Те идваха. Когато се отдалечих, Ана Кор започна да пищи, звукът се разнесе нагоре, отекна в стените и аз направих нещо, което ми разкъса сърцето: затворих капака над нея. Виковете ѝ станаха приглушени и когато се върнах в гаража, вече не ги чувах. Вятърът се беше засилил и чаршафите се развяваха и плющяха, закривайки от очите ми двора оттатък. Надявал се бях, че завръщането на госпожа Шей или сина ѝ е случайност, но докато прескачах през свързващата врата, зърнах малък безжичен сензор до долната панта. С отварянето на вратата бях прекъснал веригата. Той навярно бе изпратил сигнал до джиесема на някой от двамата и те бяха разбрали, че някой е влязъл в имота им.