Выбрать главу

Тъкмо бях стигнал до капака на камиона, когато прозвуча първият изстрел, който проби дупка в един от чаршафите и надупчи стената вляво от мен със сачми от ловна пушка. Вторият изстрел удари капака и отнесе подпорната щанга. Видях човек в комбинезон, който се провираше между чаршафите, и зърнах лицето на Пат Шей, когато спря да зареди пушката и да се прицели за трети път. Хвърлих се на земята и започнах да стрелям.

Куршумът улучи Шей в дясното бедро. Той се спъна в един от чаршафите и видях силуета на тялото му, очертан върху него. Стрелях отново, този път върху бялото на чаршафа цъфна червено петно. Третият изстрел го свали на колене, той повлече чаршафа със себе си и докато падаше, се зави в него като в саван. Пушката остана да лежи в близка локва, докато той се бореше немощно с платното, чиято белота постепенно се просмукваше с кръв и мазна вода.

Чух женски писък. Госпожа Шей се появи откъм ъгъла на къщата и после се скри от погледа ми зад веещите се чаршафи. Виждах я през трепкащи бели проблясъци, като на филм с повредени кадри, как тръгна към средата на двора, как спря за момент, зърна сина си, който се гърчеше в своя пашкул, и после - още един бял проблясък, още един изпуснат момент - се хвърли към пушката. Не я предупредих. Куршумът улучи къщата зад гърба ѝ, но когато опитах да стрелям още веднъж, пистолетът засече и тя почти стигна до пушката. Вече търсех прикритие, когато иззад ъгъла се появи Гордън Уолш с пистолет в ръката.

- Полиция! - каза той. - Вдигни ръцете нагоре.

Госпожа Шей се закова на място. Вдигна ръце и падна на колене, но оръжието вече не я интересуваше. Започна да се тътри през двора на колене, стигна до умиращия си син, който потръпваше в предсмъртни конвулсии, и обви ръце около него. Уолш не се опита да я спре.

Тя заплака едва когато синът ѝ престана да се движи.

Докато Уолш наглеждаше госпожа Шей, аз вдигнах капака и спуснах стълбата в килията. Госпожа Шей бе потвърдила с кимване, че и тя, и синът ѝ имат ключове за всички ключалки, и използвах нейната връзка, за да освободя Ана от тъмницата ѝ. Ана се измъкна от дупката и излезе, примигвайки, в бледнеещата светлина на деня, после се нахвърли върху госпожа Шей. Лявата ѝ ръка отскубна кичур коса от главата ѝ, а дясната издълба четири дълбоки успоредни черти по дясната ѝ буза, преди Уолш да успее да я отдръпне. Изведох Ана на двора и очите ѝ се спряха върху покритото тяло на Патрик Шей.

- Мъртъв ли е? - попита тя.

- Да.

Каза ми още нещо, но не можах да я разбера.

- Моля?

- Не я оставяйте там, долу - повтори тя. - Другото момиче. Моля ви, не я оставяйте там.

- Друго момиче ли?

- Тя е в дупката - каза Ана. - Видях костите ѝ.

А госпожа Шей все още не казваше нищо и продължи да мълчи, докато не дойдоха да я отведат.

40

Всичко, което научихме впоследствие, бе навързано от онова, което ни каза Ана Кор, само по себе си резултат от дочути фрази, откъслечни изречения и думите, нашепвани й от Пат Шей, докато я опипвал по време на нощните си посещения. Той я бе отвлякъл от паркинга, използвайки предложилата му се благоприятна възможност. Престъплението му е било улеснено от познанството с Ана, но когато полицаите разпитвали всички, майка му му осигурила алиби. Обаче му била ядосана, така казваше Ана. През онази първа нощ я бяха държали в къщата и тя ги бе чула да се карат.

„Човек не сере пред собствения си праг - така казала на сина си госпожа Шей. - Ще има въпроси. Ще я търсят.“

Но Пат бил преизпълнен от желание, защото другото момиче било умряло. Ана не знаеше името на момичето, нито откъде е, но те го били държали в килията доста време, година, може би дори и малко по-дълго. Така действали те, така трябвало, защото Пат Шей имал потребности. Пат Шей харесвал малки момичета и майка му намерила решение: няма да задиряш много момичета, защото ще те открият. Просто ще си хванеш едно и ще го използваш, докато не стане твърде старо за твоите вкусове, и тогава ще си намериш ново. А другото момиче, онова, което е станало твърде старо? Ами, постъпваш с него по същия начин, както и с всичко останало, което е остаряло и трябва да бъде сменено. Изхвърляш го или пък го заравяш.