Само че момичето беше умряло преди да му дойде времето. Ана не знаеше как и защо. Госпожа Шей казала на сина си да почака известно време, да използва порно и каквото там трябва. Тревожела се, че това може да се превърне в схема на поведение и той да започне да оставя следи, които да водят към него. Затова държали момичетата толкова дълго време.
Но Пат видял Ана Кор и желанието преминало в действие.
Толкова силни били потребностите му, толкова силни.
Онази първа нощ той се опитал да я изнасили, но тя не спирала да се съпротивлява. Съпротивлявала се толкова силно, че го наранила, и то зле. Майка ѝ я била научила как да го прави, защото била живяла между насилници. Казала ѝ, че ако някога се стигне дотам, трябва да действа по най-жестокия и безмилостен начин, който може да си представи. Очите били най-подходящи, така казала тя. Целта ѝ е да го ослепи. Но Ана не можела да се доближи до очите на Пат, затова се насочила към следващото в класацията. Сграбчила и усукала тестисите му, забивайки нокти в тях, и го разкъсала там, долу, оставяйки го да пищи от болка. Майка му трябвало да му помогне да излезе от стаята, а Ана била наказана, като я затворили в дупката заедно с мъртвото момиче. Килията не била използвана от известно време и изолацията била лоша, но те искали да ѝ дадат да разбере, че е постъпила лошо и че лошите постъпки имат последствия. Пат Шей ремонтирал изолацията и докато работел, ѝ разказвал за всички онези неща, които щял да ѝ стори, когато оздравее, как щял да я изнасилва ден след ден, когато болката му премине, дори може би и до смърт, и след това щял да си намери друго момиче, защото винаги се намирали други момичета.
Но после се случило нещо. Когато слязъл да я нахрани последния ден, Пат бил разтревожен, но все пак намерил в себе си сили да я поизмъчи.
- Почти беше спасена, скъпа кучко - казал той. - Шефът беше дошъл и го заварих да души наоколо. Ако не се бях върнал навреме, кой знае? Може би щеше да се измъкнеш от тук. За малко, а, скъпа кучко. Съвсем за малко. Но пък шефът можеше да се присъедини към компанията, защото и той ги обича младички. Все едно, няма да разберем.
После се докоснал, докато стоял надвесен над нея.
- Почти ми е минало вече - казал. - Още един ден, и ще съм като нов. Тогава ще можем да се опознаем по-отблизо. Обаче няма да е задълго. Ти се превърна в опасност, затова трябва да го направя особено специално, докато трае.
А какво бе отвело Алън в къщата на семейство Шей? Трошици от улики. Буквално това: трошици. В два от пликовете, изпратени на Рандъл Хейт, бе имало следи от курабиени трохи, както и по лепилото на капаците. На последната страница от доклада, която Алън вероятно беше прочел едва след като е било извършено убийството от предишната нощ, се казвало, че е възможно източникът на биологичната материя, намерена в плика, да са курабии или твърди бисквити. Никакви косми, никакви епителни клетки, никаква пот, никаква ДНК. Пат Шей просто се бе държал като лакомо момче, което похапва от курабийките на майка си, докато работи. Алън не бе отишъл в къщата на семейство Шей да търси Ана Кор, макар че не е изключено да му е минавало през ума, че онзи, който е изпращал на Рандъл Хейт снимки на голи. деца и врати на плевни, може да е отговорен и за нейното отвличане. Възможно бе също така подозрението му за трохите да е помогнало отдавна забравени подозрения за Пат Шей да приемат конкретна форма, защото вкусовете на двамата са били донякъде сходни. Затова е отишъл в къщата на семейство Шей и понеже е бил умен мъж, трябва да е забелязал изоставения камион, напомпаните гуми и следите до тях, и да е започнал да си задава въпроси.
Там го бе сварил Пат Шей и бе заровил в плитък гроб неговите останки.
Последното късче от пъзела дойде по-късно, когато разследването на семейство Шей започна на сериозно. Разбра се, че майката и синът са били нещо като номади. Не са оставали на никое място по-дълго от три-четири години, може би защото са се надявали, че като избягват необходимостта да отвличат две момичета от един и същ географски район, ще е трудно изчезването на млади жени да бъде свързано с тях. Понякога променяли имената си, госпожа Шей използвала своето моминско фамилно име Хандли, а Патрик - второто си име Дейвид. Дори имали различни номера на социални осигуровки, отговарящи на различните документи за самоличност, номера, които сега трябваше да се проследят, в случай че през годините са убивали не само млади момичета, за да заличават следите си. После пристигнали в Пастърс Бей и решили, че отдалечеността на града е удобна за тях, стига да са готови да търсят плячката по-далеч от дома си. Един от предишните служебни ангажименти на госпожа Шей, под името Рути Хандли, бил сътрудничка на свободна практика, която показвала къщи от името на брокерски фирми, между които била и фирмата, продала къща на госпожа Лагенхаймър. Синът ѝ дори помогнал да се закърпи пукнатина в обшивката, преди продажбата да бъде осъществена, а през това време госпожа Шей и госпожа Лагенхаймър си бъбрили и били споделени някои дребни тайни, защото госпожа Лагенхаймър била много самотна, много тъжна и доста налудничава.