И когато няколко години по-късно в Пастърс Бей се заселил мъж, представящ се за Рандъл Хейт, това силно раздразнило любопитството на майката и сина Шей. Наблюдавали го, следили го и Пат Шей посетил празната къща в Горам, където някога майка му правела компания на госпожа Лагенхаймър. Запазили файла с всичко, което успели да научат за Рандъл Хейт, в очакване на удобен момент, когато да го използват срещу него. В началото замисляли да го изнудват, защото човек не знае кога ще му потрябват малко допълнителни пари. Но когато желанията взели връх над Пат Шей и той завлякъл Ана Кор в собствения си пъкъл - не някое изгубило се или избягало от дома си дете, а местно момиче, чието отсъствие щяло да бъде забелязано, - майка му предложила по-добър начин да използват човека, който се представял за Рандъл Хейт, а онова, което знаела за слабостите на началник Алън, ѝ помогнало още повече да размъти картината. Готова била да използва всичко, абсолютно всичко, за да е сигурна, че нейният син, любимият ѝ син с неговите необичайни предпочитания, ще остане извън подозрение.
При щателното претърсване в дома на Лони Мидас бе открит също така плик, който не беше предаден на Ейми Прайс. Пощенската марка го идентифицираше като последното послание, което му е било изпратено, с дата на клеймото едва от преди три дни, доставено му в деня преди да умре. То навярно бе имало за цел да го накара най-сетне да избяга и да подмами полицията след себе си. Беше намерено скрито зад един от панелите в дрешника му, заедно с извлечения от банкови сметки, сертификати за дялово участие, парите, които събрал за бягството си, и дебел дневник, изписан със ситен, почти нечетлив почерк: изповедта на Лони Мидас, неговият таен опит да запази истинската си самоличност и своя здрав разум. По-късно, когато съдържанието на дневника бъдеше изследвано, щеше да се стигне до извода, че се е провалил и в едното, и в другото. Нали бе вярвал, че е преследван от призрака на момичето, умряло от неговите ръце. Какъв да е, ако не луд?
Последният плик, който беше получил Лони, съдържаше фотография на къщата в Горам и изрезка от вестник за случая „Селина Дей“, заедно с принтирана бележка, която гласеше:
„РАНДЪЛ ХЕЙТ“ ЛЪЖЕ.
КОЙ СИ ТИ?
VI
... че мъртва е, щом спи душата...
и думите „пръст при пръстта“
не се отнасят за душата,
изречени са за плътта.
„Псалм за живота“,
X. У. Лонгфелоу
41
Напуснах Пастърс Бей, запазил - на косъм - лиценза, но не и репутацията си. Енгьл ме наблюдаваше, докато си тръгвах. Когато потеглих, въртеше нещо между палеца и показалеца на дясната си ръка: проследяващото устройство от камиона на Алън. Бях признал, че аз съм го сложил. Не знам дали Енгьл повярва. В крайна сметка това бе без значение. Беше просто още едно грамче на везните, които заплашваха да се наклонят срещу мен.
Ана Кор беше жива, но можеше да бъде намерена по-рано, ако не беше моята арогантност, ако бях проговорил по-рано. Луис беше този, който по-късно изтъкна, че от друга страна, ако не бях постъпил така, както постъпих, тя можеше изобщо да не бъде намерена или да не бъде намерена жива. Но аз все още се чувствах празен отвътре, когато Валъри Кор ми благодари и ме целуна по бузата. Опитах да се извиня, да кажа, че съжалявам, но тя поклати глава, сложи пръст на устните ми и ме накара да млъкна.
- Ана се върна - прошепна тя. - Само това има значение. Останалото ще мине. Аз ще я излекувам.
В това имаше истина, истина, с която да живеем: имаше надежда. Винаги има надежда. Ако решим да се откажем от нея, душите ни ще се превърнат в пепел и ще се пръснат по вятъра.
Но душата може да запламти и да не бъде прокълната.
Душата може да изгори с ярък пламък.
Шест гарвана летяха ниско над Пастърс Бей, почти докосвайки върховете на голите като скелети дървета. Високо в ясното небе последните гъски следваха своя курс на юг, но гарваните отиваха на север, към горите и планините, към леда и снега. Те се гмурнаха бързо и уверено в спускащия се мрак, може би за да разкажат на чакащия ги вълк за всичко, което бяха видели.