- Какво?
- Нарече го „версия“. Действително не е нищо повече. Единствените, които знаят какво се е случило в онази плевня, са Рандъл Хейт, Лони Мидас и Селина Дей, и единственият, от когото сме чули какво се е случило, е Рандъл Хейт, който твърди, че вината не е негова, че се е опитал да предотврати убийството, но Лони Мидас е бил твърде силен.
- Единодушни ли сме по въпроса, че трябва да мислим за него така - като за Рандъл Хейт, а не Уилям Лагенхаймър?
- Интересен въпрос. Той как се възприема?
- Забелязах, че не го попита.
- Не го попитах, защото не мисля, че това има значение засега. За твоите цели и в очите на своите съграждани той е Рандъл Хейт. Струва ми се, че най-често и сам се възприема по този начин. За да оцелее, е трябвало да приеме реалността на своята нова самоличност и измислената история, която върви с нея.
Тя отбеляза нещо в адвокатския си бележник и изостави темата.
- Възможно е да казва истината за онова, което се е случило в плевнята. Съмненията ти са по отношение на подробностите, а не по същество. Рандъл Хейт не отрича частичната си вина за случилото се със Селина Дей.
- Да, може би казва истината, но ако аз бях замесен в убийство на младо момиче и можех да прехвърля част от вината на някой друг, бих го сторил.
- Не, нямаше - каза Ейми. - Някой друг може би, но ти не.
- Защо говориш така? Не мисля, че съм чак толкова почтен.
- Почтеността е само част от цялото. Останалото е самоизтезание.
Каза го с усмивка, но от това думите ѝ не прозвучаха по-малко искрено. „Опазил ме Бог от евтини психолози - помислих си аз, - особено от такива, облечени в адвокатска тога.
- Бил е на четиринайсет - казах. - Аз не съм убивал никого, когато съм бил на четиринайсет. Ако бях, не знам със сигурност каква щеше да е реакцията ми след това.
- Всичко това няма връзка с нашия случай.
- Няма ли?
- Знаеш, че е така. Някой дразни Рандъл Хейт, показвайки му, че знае какво е извършил като момче. По същото време в Пастърс Бей изчезва четиринайсетгодишно момиче. Сходствата са обезпокоителни.
Представих си вдигнатите към мен очи на дъщеря си и я чух как ме моли да намеря Ана Кор. Погледнах ръцете си и усетих допира на кръста, направен от клечки и клонки. На врата ми висеше по-малък вариант на същия символ, византийски бронзов пилигримски кръст. Понякога трябва да ни бъде напомняно за нашите задължения към останалите, дори в ущърб на спокойствието ни.
- Защото ако онзи, който е разкрил самоличността на Рандъл Хейт, беше загрижен за Ана Кор, щеше да отиде в полицията с онова, което знае: осъждан убиец на четиринайсетгодишно момиче живее в същото селище, където наскоро е изчезнало друго четиринайсетгодишно момиче. Вместо това той му изпраща снимки с врати на плевни и чака да види каква ще бъде реакцията му.
- Все още си мисля, че може да е прелюдия към опит за изнудване.
- Тогава Хейт трябва да отиде в полицията.
- Ако отиде в полицията, ще стане заподозрян.
- Или ще го изключат от разследването - ако има алиби и ако не го е извършил.
Ейми посрещна със стон всяко мое ако.
- Хайде, няма как да не си обмисляла тази възможност.
- Да речем, че ми е минавало през ума, но ти наистина ли мислиш, че може да е отвлякъл Ана Кор?
- Не, освен ако не играе вабанк, като замесва нас, в който случай трябва да е необикновено умен или пък луд.
- Не ми прилича нито на едното, нито на другото. Хитър е, но ако е луд, трябва да го прикрива добре. Какво?
Не бях успял да сдържа скептичната си гримаса.
- Може би „луд“ е пресилено, но е човек, който живее с мисълта, че някога е убил дете. Наложено му е било да приеме друга самоличност и се е установил в затънтено градче далеч от някогашния си дом. Мисля, че живее под огромно емоционално и психическо напрежение, направо бръмчи от натягане. Знаеш ли дали е поддържал някакъв контакт със семейството си?
- Казва, че не е. Знаем, че баща му е починал. Не му е известно къде е майка му. Каза ми, че след освобождаването си от Бърлин е живял известно време с нея, но е имал чувството, че се задушава от присъствието ѝ. Освен това е смятал, че за да свикне със своята нова самоличност, ще е по-добре да прекъсне всякакви контакти със семейството. Това не е необичайно. Отдавна се е научил да живее без тях, а и на много затворници им е трудно да се приспособят към семейните отношения, след като излязат на свобода. За Рандъл е щяло да бъде още по-трудно, защото официално вече дори не е бил член на семейството си.
- Било е някакъв социален експеримент, в който са били включени той и Лони Мидас.
- Не го ли одобряваш?
- Не, просто не разбирам напълно идеята, заложена в него.
- Трябва да научим повече.