Другият мъж се казваше Франсис Райън и акцентът му бе бостънско-ирландски, с много лек намек за още нещо зад него.
Те не бяха постоянни клиенти на „Уондърър“ и никой от познатите им не идваше тук. Демпси знаеше само, че ирландците не са сред етническите групи, които посещават бара, и това му беше достатъчно. Заведението се намираше извън града, встрани от обичайния му маршрут. Беше „на друго място“. Тъкмо затова го бяха избрали, защото вече бяха останали малко места, където бе истински безопасно да показват лицата си. Умората около очите и бръчките от напрежение около устните им се бяха появили наскоро. Това бяха преследвани хора.
- Искаш ли още една? - каза Демпси.
- Не, не мисля. Едва ще допия тази.
- Защо я поръча тогава?
- От учтивост. Не искам да гледам как пиеш сам.
- Обаче пия сам, защото ти изобщо не пиеш. Какво ти става?
- Не обичам да пия много, когато ми предстои работа.
- Както забелязвам, не обичаш да пиеш и след това. Ти изобщо не обичаш да пиеш.
- Не се справям с това като теб. Никога не ми е понасяло. Махмурлукът ме убива.
- Не можеш да се напиеш с две бири. И дете не може да се напие с две бири.
- Все пак имаме работа.
- Работа ли? Ние нямаме работа. Ние сме момчета за всичко, които предават съобщение. Работата е нещо друго. Работата има цел и предвидим резултат. И работата се възнаграждава накрая. Това е пропиляване на способностите ми. - Поправи се: - Извинявай, на нашите способности.
- Върви да изпушиш една цигара. Аз ще убия тук малко време.
- Мъча се да ги откажа.
- Тогава защо носиш пакета „Кемъл“ със себе си?
- Казах, че се мъча да ги откажа. Не че съм ги отказал. Впрочем виждаш ли ме да пуша? Не. Аз не пуша. Просто си играя с кутията.
- Това е нещо, което се нарича пренасочващо занимание.
- Къде, мамка му, си научил думи като пренасочващо занимание?
- Опитвам се да се образовам.
- Нагоре и само нагоре.
- Просто изпуши една, хайде. Престани да си играеш с пакета.
- Извинявай - каза Демпси, каза го искрено, но продължи да премята кутията.
Райън погледна часовника над бара.
- Мислиш ли, че този часовник е верен?
- Ако е верен, тогава ще е единственото нещо тук, което е наред. Дори джубоксът е изкривен и в цялото заведение няма един прав ръб. Пълна трагедия, това представлява то.
- Старо е.
- Не е старо. Замъците са стари. Франция е стара. Този бар не е стар. Просто е лошо построен. Дупка. По-лошо от дупка. Дупката поне е празна. Това тук е дупка, пълна с боклуци и безделници, които се подпират на стените.
- Стар е за тези места - каза Райън.
- Да нямаш акции от него?
- Нямам.
- Да не е на баща ти?
- Не.
- Майка ти да не върти бизнес в мъжката тоалетна?
- Не, тук не би изкарала и колкото да си плати таксито.
- Тогава какво те засяга, като го критикувам, и при това съвсем основателно?
- Изобщо не ме засяга.
На масата зад тях двойка около трийсетте се смееше високо на някакъв виц за Харвард и Масачузетския технологически институт. Изглеждаха твърде добре облечени за „Уондърър“ и дори без вица бе очевидно, че са влезли само за да сменят обстановката за една вечер. Жената не изглеждаше зле, но лицето ѝ беше въздългичко и белите зъби бяха твърде много за размерите на устата ѝ. Мъжът носеше раирано поло „Ралф Лорън“ и сиво-кафяв спортен панталон. Косата му бе прекалено спретнато вчесана и прибрана с продукт, който по мнението на Райън не беше създаден за ползване от мъже. Ако питаха него, този тип приличаше на идиот, но макар да беше поне с шест години по-млад от Демпси, отношението му към света не беше така войнствено и бе стигнал до извода, че ако вземе да се дразни от всеки идиот, с когото се сблъсква по пътя си, ще умре от аневризма още преди да е навършил и трийсет години.
Демпси погледна намръщено отражението на двамата в огледалото зад бара и стомахът на Райън се сви. Понякога не се знаеше каква ще бъде реакцията на Демпси дори на най-невинната ситуация. Но засега той се задоволи само да ги погледне свирепо.
- Ти го каза: ние нямаме нищо общо с този бар - поде Демпси. - Тук не е нашето място. Това не са нашите хора. Можем да говорим за тях каквото си искаме.
- Знам - каза Райън. - Мислиш ли, че този часовник е верен?
- Не сменяй темата. Ти къде си роден?
- Шампейн, Илинойс.
- Връщал ли си се някога там?
- Не. Баща ми е работил в Шампейн, когато съм се родил. След по-малко от месец сме се преместили на юг. Никога не съм се връщал там.