- Безобразие - каза той.
- Зимата наближава - възрази Райън. - Бурените ще замръзнат. Тревата няма да расте. Какво значение има?
- Показателно е за състоянието на духа. Човек или изпълнява всичките си задължения, или не изпълнява никое от тях. Точно така си е навлякъл тези неприятности.
- Защото не си е косил моравата ли?
- Да, защото не си е косил моравата. Какво ти става тази вечер?
Демпси натисна звънеца, но вниманието му бе насочено към неговия партньор.
- Дават бейзбол. Бих предпочел да го гледам.
- Ами, и тук се играе бейзбол. Той плаща сметките ти. Ти си с бухалката. Не внимаваш ли, правиш грешки.
- Този човек кара такси. Какво ще ни направи, ще ни надуе сметката ли?
Зад заскреженото стъкло се появи сянка и Демпси успя само да вдигне предупредително пръст, после вратата се открехна и се показа женско лице. Райън видя, че предпазната верига беше на мястото си, но му се стори хлабава. Това и фактът, че жената бе отворила вратата след мръкване, означаваше, че съпругът ѝ навярно още не се е прибрал. Сега Демпси щеше да има още нещо, заради което да мрънка, защото Райън бе настоял да тръгнат от бара толкова рано.
- Госпожа Нейпиър? - поде Демпси.
Жената кимна. Изглеждаше уморена и много износена, също като дрехите си, но Райън си помисли, че може пък да чисти добре. Малката част от тялото ѝ, която се виждаше през пролуката, изглеждаше в добра форма.
- Търсим съпруга ви.
- Той е на работа.
Райън виждаше как жената опитва да прецени ситуацията. Минаваше девет, пред вратата ѝ стояха двама непознати мъже, които вече знаеха, че съпругът ѝ не е у дома. Разполагаше с две възможности: първо, да каже, че в къщата има още някого, или...
Тя избра втората.
- Но очаквам да се върне скоро, мога да му пратя съобщение, ако желаете.
- Предпочитаме да почакаме и да му го предадем лично, ако нямате нищо против - рече Демпси.
Устата на госпожа Нейпиър се отвори и се затвори. Явно започваше да се безпокои. Може би знаеше, че съпругът ѝ работи допълнително, или просто се беше досетила, когато парите бяха потекли по-изобилно. Райън се питаше дали е от жените, които задават въпроси. Но и да беше, Нейпиър едва ли бе от мъжете, които биха ѝ отговорили. Той винаги му се бе струвал мрачен и мълчалив, а и тя нямаше вид на жена, глезена с излишно съпружеско внимание. Но каквото и да знаеше или да подозираше, то навярно ѝ беше достатъчно, за да свърже появяването им пред вратата на къщата с всяко едно от съмненията си за състоянието на нещата около него. Райън бе убеден, че той самият е в състояние да се слее с тълпата и да изглежда като обикновен човек, но Демпси носеше със себе си миризмата на улицата. В най-добрия случай можеха да очакват, че тя ще се обади на мъжа си и ще го предупреди. В най-добрия.
- Ами, не съм сигурна кога ще си дойде.
- Скоро - рече Демпси. - Казахте, че ще се прибере скоро.
- Това се променя. Никога не знам. Той кара такси. Ако вечерта е добра, понякога остава до късно.
- Тази вечер е тихо навсякъде. Не очаквам да закъснее.
- Очевидно не мога да ви попреча да чакате в колата си - каза госпожа Нейпиър. - Студено е. Ще затворя вратата.
Опита се да го стори, но Демпси бе пъхнал крак в отвора. Райън видя как лицето ѝ пребледня.
- Моля, дръпнете си крака - каза тя.
- Бихме искали да чакаме вътре - отвърна Демпси. - Както казахте, навън е студено.
- Ако не махнете крака си, ще извикам полиция.
- Това решава въпроса - каза Демпси. - Ръката му се стрелна през пролуката и сграбчи госпожа Нейпиър за косата, дръпна я към себе си и лицето ѝ бе притиснато между вратата и рамката като в сандвич. Остави я да види пистолета.
- Махни веригата.
- Моля ви...
Той притисна силно дулото в челото ѝ.
- Няма да повтарям.
- Не мога да я махна, без да затворя вратата.
- Няма нужда да я затваряш съвсем.
- Трябва малко да я притворя.
- Добре. Дай ми лявата си ръка.
Жената се поколеба. Демпси натисна дулото още по-силно в главата ѝ. Тя извика от болка.
- Спокойно - каза инстинктивно Райън и Демпси оголи зъби предупредително.
- Дай ми ръката си - повтори той.
Тя направи каквото ѝ бе казано. Китката ѝ бе много тънка и крехка като на пиле. Демпси обърна дланта ѝ така, че пръстите ѝ легнаха върху рамката на вратата. Подаде пистолета на Райън, после извади от джоба си нож. Освободи острието и го притисна силно под горните стави на пръстите. След секунда потече кръв.
- Ако се будалкаш с мен, ще ти отрежа върховете на пръстите - каза Демпси. - Затвори вратата до ръката си и свали веригата.
Тя затвори бавно вратата. Чуваха я как опипва веригата.
- Още не може да се отвори - каза накрая.
- Постарай се повече.