Тя натисна вратата, опитвайки се да я притвори още малко, и кръвта потече по-силно.
- Боли.
- Можеш да спреш болката.
Демпси започваше да става нетърпелив. До този момент улицата бе празна, но сега от изток се задаваше мъж, разхождащ кучето си преди лягане.
Веригата падна. Вратата се отвори и те влязоха вътре.
- Прекрасно. Съпругът ти ли купи това?
Демпси бе застанал до телевизор с плосък екран, от онези, които бяха толкова големи, че човек трябваше да върти глава, за да види цялата картина. Изглеждаше като току-що изваден от кутията. Под него имаше блурей плейър, декодер за кабелна телевизия и усилвател за домашно кино. Всичко това бе грижливо подредено, впечатлението се разваляше единствено от прането, проснато на сушилка отзад до радиатора.
Госпожа Нейпиър кимна. Още бе бледа и трепереше от преживения ужас. Райън бе намерил чиста кърпа в кухнята и ѝ я беше подал да превърже наранената си ръка. Ножът бе срязал кожата и без да се упражнява особено силен натиск и през кърпата се процеждаше доста кръв.
- Нов ли е? Изглежда нов.
Госпожа Нейпиър си върна гласа.
- Съвсем нов е.
- Карането на такси трябва да е по-доходно, отколкото съм си мислил - каза Демпси. - Ако знаех, че могат да се изкарват такива пари, и аз щях да карам такси. Ти как мислиш, дали и ние да не се захванем с този бизнес?
Райън не отговори. Струваше му се, че госпожа Нейпиър всеки момент ще повърне. Първият етаж на къщата представляваше отворено пространство само с една декоративна арка, която отделяше кухнята от дневната. Тръгна към умивалника.
- Къде отиваш?
- Тя е в шок. Отивам да ѝ донеса вода.
Демпси погледна госпожа Нейпиър.
- В шок ли си?
За момент тя запази мълчание, после каза:
- Не знам. Повдига ми се.
- Значи си в шок - рече Демпси.
На плота за отцеждане на съдовете имаше чаши. Райън напълни една с вода и я занесе на госпожа Нейпиър. Тя взе чашата, но не каза благодаря. Не че го бе очаквал, но все пак щеше да е учтиво.
- От какво си шокирана? - попита Демпси. - Защото си наранена ли? Или защото ние сме тук? Или си шокирана, защото, както изглежда, твоят шофьор на такси може да си позволи домашно кино като на самия Доналд Тръмп?
Госпожа Нейпиър пийна вода и продължи да гледа надолу.
- Как се казваш? - попита Демпси.
- Хелън.
- Е, Хелън, мъжът ти купувал ли е още нещо, за което трябва да знаем? Напоследък да си получавала нова рокля? Или пък да сте вечеряли в хубави ресторанти? Можеш да ни кажеш. Любопитно ни е.
- Само телевизора.
- Само телевизора? - Демпси се засмя.
Отиде до библиотеката, в която нямаше много книги - няколко романа с меки корици, книга за домашното счетоводство и комплект енциклопедии, толкова стари, че в тях навярно имаше снимки на самолети с витла, - но цяла лавица бе отделена за нови блурей дискове, повечето още в пластмасовите си опаковки. Той прегледа заглавията, като прокарваше пръсти по тях, после отиде в кухнята, провери бялата техника, надникна в чекмеджетата. Когато свърши, каза на Райън да наглежда жената, докато се качи на горния етаж. Скоро чуха шум от захлопващи се врати на стенни гардероби и звън като от счупване на дребен предмет от фино стъкло. Хелън Нейпиър се опита да стане, но Райън сложи ръка на рамото ѝ и я накара да седне отново на стола.
- Защо правите това? - попита тя.
- Съжалявам.
- Не, не съжалявате.
Опитваше се да не заплаче и успя. Видът ѝ върна Райън към притеснителния спомен за жената в „Уондърър“.
Когато се върна долу, Демпси държеше в ръката си кутия от обувки. Той клекна пред госпожа Нейпиър и ѝ показа съдържанието ѝ. Банкнотите бяха грижливо надиплени и вързани: само двайсетачки. По преценка на Райън някъде към две-три хиляди.
- Нямате ли доверие на банките? - попита Демпси.
- Не знам какво е това - каза госпожа Нейпиър и Райън ѝ повярва.
- Пари, ето какво е.
- Не съм знаела, че са горе.
- Съпругът ти има тайни от теб? Лоша работа. Започнат ли тайните, това е краят на брака. - Наклони се напред, почти завря лице в нейното. - Искаш ли да знаеш как са се озовали там? Ще ти кажа. Мъжът ти не само превозва пътници до посочените адреси. Наред с това той взема и предава пратки. Извършва редовни куриерски услуги, като пренася пари от рекет, кокаин, марихуана, а може би и малко хероин. Не е дилър, но работи за дилъра. Нашият проблем е, че мъжът ти може би е решил, че в крайна сметка и той самият е нещо като дилър, независим оператор. Само мъничко. - Демпси доближи палеца и показалеца си на милиметър. - И мислейки си така, пощипва от стоката: колкото да си докарва малко допълнителни доходи. Ние трябва да поговорим с него и да разберем колко е взел и колко е спечелил, и да постигнем споразумение за възстановяване на щетите. Разбираш ли?