- Моят съпруг не употребява дрога - каза госпожа Нейпиър.
- Моля? - Демпси изглеждаше искрено учуден.
- Казах, че съпругът ми не употребява дрога.
- Някой да е говорил за употреба? Съпругът ти превозва дрога. Това не включва правенето ѝ. Ако крадеше от нея и после консумираше откраднатото, щеше да е още по-тьпо и ти щеше да гледаш „Американ Айдъл“ на скапан телевизор с антена като закачалка за палта. Знаеш ли, ти май не си много умна. Наистина е жалко, защото моят опит показва, че тъпите кучки са тези, които влачат мъжете надолу, а не обратното. Твоя ли е вината, че всичко това се е случило? Може би ти си го врънкала за скъпия телевизор и за по-хубави дрехи, и за пътувания до Флорида, за да си оправяш тена. Така ли беше?
- Не - каза тя. - Аз не искам никое от тези неща.
- Какво искаш тогава?
Жената преглътна мъчително.
- Това да се уреди.
Демпси я потупа по голия крак и задържа ръката си там няколко секунди по-дълго от необходимото.
- В крайна сметка може изобщо да не си тъпа.
Демпси погледна часовника си.
- Обади се на съпруга си. Разбери къде е.
Госпожа Нейпиър поклати глава.
- Вие ще му направите нещо.
- Не, няма. Дошли сме само да го плеснем през пръстите.
- Тогава защо носите пистолет?
- Господи, и ти ли? Омъжила си се не за когото трябва. - Демпси вдигна палец към Райън. - Двамата с него трябва да се съберете. Нося пистолет, защото хората често са раздразнителни, и знам от опит, че показването на пистолета им помага да се успокоят. От друга страна, хората понякога не схващат колко сериозна е ситуацията и в този случай пистолетът върши отлична работа за съсредоточаване на вниманието. Направи каквото ти казвам. Обади се на съпруга си и скоро всичко това ще свърши.
Госпожа Нейпиър се изправи, триейки сълзите. Демпси остана плътно зад нея, докато отиде да вземе чантата си и извади джиесема от нея.
- Какво ще му кажеш? - попита.
- Не знам. Какво искате да му кажа?
Демпси се усмихна.
- Сега знаеш за какво става дума. Попитай го кога ще се прибере. Кажи му... - Усмивката на Демпси стана още по- широка. - Кажи му, че новият му телевизор се е развалил. Включила си го и отзад е започнал да излиза пушек, затова отново си го изключила и сега се безпокоиш. Схвана ли?
- Да, разбирам.
Просто за да е сигурен, че наистина го е разбрала, Демпси отново ѝ показа ножа и ѝ позволи да види отражението си в него. Тя вече знаеше какво може да причини ножът и какво е способен да ѝ направи с него Демпси. В нейния случай това бе по-ефикасно от заплашване с пистолет. Пистолетът бе оръжие за в краен случай, но хладното оръжие можеше да въздейства по-силно с болката, която бе в състояние да причини.
Госпожа Нейпиър натисна бутона и името на съпруга ѝ излезе на екрана. Демпси държеше главата си близо до нейната, така че да чува и двамата участници в разговора, но телефонът се включи направо на гласова поща. Той сръга госпожа Нейпиър и тя малко неохотно предаде лъжата за телевизора и помоли мъжа си да се обади и да ѝ каже кога да го очаква. След това се върна на стола си.
Райън отиде отново в кухнята и направи кана кафе. Тримата седнаха и зачакаха в мрачно мълчание завръщането на изгубилия се Хари Нейпиър. След половин час Демпси започна да става нетърпелив. Разходи се из стаята и разгледа поставените в рамка фотографии, прерови документите в чекмеджетата и шкафовете, а госпожа Нейпиър, гневна и унизена, през цялото време го следеше с очи. Демпси намери фотоалбум и запрелиства страниците. Спря, когато стигна до снимка на госпожа Нейпиър по бански костюм. Навярно бе правена преди четири-пет години и показваше фигурата ѝ в много добра светлина.
- Нямате деца, нали? - каза Демпси.
В очите на госпожа Нейпиър зейна мрак, като рана, открила се само за миг, но Райън я видя.
- Не, нямаме деца.
Демпси извади снимката от албума и я вдигна, за да я види госпожа Нейпиър.
- Което означава, че все още изглеждаш така, нали?
- Господи - каза Райън. - Ти...
- Млъквай - сопна му се Демпси, без дори да го погледне. Погледът му бе прикован в очите на госпожа Нейпиър. - Попитах те нещо. Още ли изглеждаш така?
- Не знам. Тази снимка е правена много отдавна.
- Колко отдавна?
- Десетина години?
- Това въпрос ли е или отговор?
- Отговор.
- Лъжеш. Тази снимка не е отпреди десет години. Може би пет, но не и десет.
- Не помня. Не гледам често старите снимки.
Демпси остави албума на един стол, но задържа снимката. Отново клекна пред госпожа Нейпиър, като поглеждаше ту към снимката, ту към нея.
- Нали помниш защо сме дошли, госпожо Нейпиър. Или Хелън? Може ли да те наричам Хелън?