Но с него се смеси някакъв друг метален тембър.
Играй. — нареждаше му той. — Докажи какво можеш. Или умри. Това е съдбата ти.
И сякаш започваше да се вслушва във втория глас. Онзи металният, а не другия в главата му. Нещо в гърлото му започваше да го стяга. Имаше чувство, че се задушава. По дяволите! Не трябваше да почва тази мрежа през нощта.
Но нещата бяха такива каквито сам ги бе забъркал и разбира се малкото предизвикателство от непознатия също беше помогнало за това.
Побърквам се. — рече си момчето. — Игрите са ми изпили мозъка. Не е възможно да умра в една игра. Не е възможно. Нищо, че прочетох за това. Всичко е измама.
Но нещо вътре в него му казваше, че се лъже, че всичко това е самата истина и ако не направи нещо скоро ще се прости с краткия си до сега живот. Но какво да стори?
— Ranger. Нямаш шанс. — отново прелетя съобщение от непознатия. Сякаш го бе загубил и се опитваше да го открие по някакъв начин с помощта на съобщенията.
Дали бе добра идея да му отвърне.
Не.
Бронята бе долу и до нея лежаха няколко медикамента. Скочи от горе и бързо ги събра. Беше възстановил почти половината жизнени точки. Имаше ниво на защита.
Бавно си възвърна предишното спокойствие и отново тръгна в търсене на оръжия и медикаменти. Докато не видя жената. Тя прелетя прекалено бързо пред него и се изгуби в един коридор.
Какво бе това. — рече си Били. — Привидя ли ми се или онзи бе успял да си промени героя? Не може да бъде. Ако беше така нямаше да тича, а да стреля по мен.
И се насочи в посока, обратна на тази, в която бе изчезнала жената. Но не беше изминал и няколко метра, когато босът скелет изникна отново пред него. Този път реши да рискува и на скорост прелетя покрай него. Скри се зад едната колона в помещението.
Skeleton застана на прага на водещите надолу стълби и се огледа докато Били чакаше с затаен дъх. Но реши за всеки случай да провери помещението.
Момчето имаше късмет, че се бе завъртял в посоката, в която го изненада непознатият. Стреля автоматично и бързо се насочи към друга колона.
— Ranger. Значи си можел и да хапеш. — появи се ново съобщение от скелетът.
Но сякаш това бе само за отвличане на вниманието, защото в следващия миг непознатият изскочи почти до момчето, готов и стреля. Светът отново почервеня и наоколо се разплиска кръв.
Скоро всичко щеше да свърши.
Ако в един миг от към гърба на скелета не беше изникнала жената и бе стреляла с жезъла си.
Лъчът удари непознатия и едната от четирите му ръце от кости отлетя настрани. Последва нов изстрел и по цялото тяло на скелета изникна пукнатина.
Непознатият прелетя мълниеностно към отсрещния изход от помещението.
— Ranger. Страхливец. Казах само ние двамата. — изникна ново съобщение.
Но ние сме само двамата. — искаше да каже, но се спря. Започваше да става нещо много странно. И дори той не можеше да си го обясни какво е то.
Когато изведнъж до ушите му достигна ревът на умиращият Skeleton и горе в дясно изникна цифрата едно. Несъмнено непознатия беше убит от… Не искаше да мисли за онази жeна по никакъв начин. Защото както изглеждаше — тя съществуваше.
Но от къде се бе появила? — запита се Били. — И коя по дяволите бе тя?
— Skeleton was killed by TheKeeper. — прелетя пред погледа на момчето нов надпис.
TheKeeper? Как е успял да се закачи към мрежата ни? Не го познавам. — рече си Били и побърза да го запита.
— TheKeeper. Зрасти. Аз съм Ranger. Ти кой си всъщност? Познавам ли те?
— Ranger. Не. — появи се отговора.
— TheKeeper. Как е истинското ти име?
— Ranger. Добрата съвест. — връзката прекъсна. — Не бих желал да те изгубя. Приятел.
— TheKeeper. Ти… — не успя да довърши Били, защото токът спря. Светът около него потъна в мрак.
Но по някога нощем, когато се включваше в мрежа с приятелите си и играеха до рано сутринта, сякаш имаше чувството, че една жена се промъква и го наблюда тайно от скришни кътчета.
На следващия ден беше прочел за открития мъртъв виртуален убиец, в актива на когото бяха вписани убийствата на още няколко играча през онази фатална за него нощ.
И именно това бе накарало Били да се замисли. Онази жена, която го бе спасила в нощта от истинска смърт — дали тя не беше някаква жива част от неговия компютър.
Може би душата на починалата при раждането му негова майка се бе вселила в машината.
София
23 октомври 1999 година.