— Добре — отговори тя, изправи се и отиде до стената на помещението. — Хайде да поговорим за Фалшифицирането. Стената на килията, в която ме затворихте, бе съставена от четиридесет и четири различни вида камък — предимно с цел да ми отнеме много време да ги разгадая. За да се измъкна, трябваше да разбера какви са съставът и произходът на всеки блок. Защо?
— За да можете да създадете Фалшификат на стената, разбира се.
— Но защо да се занимавам с всички тях? — попита тя. — Защо просто не направя достатъчно голяма дупка, за да мога да се измъкна? Някакъв тунел?
— Не… — намръщи се той. — Нямам представа.
Шай положи ръка на стената на стаята си. Беше боядисана, макар че боята се белеше на няколко места. Усещаше отделните каменни късове.
— Всички неща съществуват в три Сфери, Гаотона: Физическата, Умствената и Духовната. Физическата Сфера е онова, което усещаме; онова, което виждаме пред нас. Умствената Сфера е начинът, по който възприемаме един предмет и начинът, по който самият той възприема себе си. Духовната Сфера пък съдържа душата на обекта — неговата същност, — както и връзките между него и хората и предметите, които го заобикалят.
— Разберете, че аз не споделям езическите суеверия, в които вие вярвате — рече Гаотона.
— Да, вие пък боготворите слънцето — отговори Шай, без да прикрива развеселения си тон. — Или осемдесет слънца, по-точно, защото според вас те само си приличат външно, но всъщност всеки ден изгрява ново слънце. И все пак, вие бяхте онзи, който поиска да разбере как работи Фалшифицирането, и защо душата на императора ще бъде толкова трудна за възпроизвеждане. Сферите са важна част от обяснението.
— Добре тогава.
— Ето каква е идеята: колкото по-дълго съществува даден обект като цяло, и колкото по-дълго бъде виждан от околните в този си вид, толкова по-силно става усещането му за завършена идентичност. Тази маса е направена от различни парчета дърво, сглобени в една конструкция, но така ли я виждаме ние? Не. Ние виждаме цялото.
— За да Фалшифицирате масата, трябва да я възприемете като едно цяло. Същото се отнася и за една стена. Тя е съществувала достатъчно дълго в този си вид, за да се възприема като единен обект. Може и да бях подходила към всеки каменен блок отделно — възможно беше все още да са запазили достатъчно от индивидуалността си, — но това щеше да бъде трудно, понеже стената иска да съществува като неразделно цяло.
— Стената — повтори Гаотона сухо — иска да бъде третирана като неразделно цяло?
— Да.
— Това предполага, че стената има душа.
— Всички неща имат душа — отговори тя. — Всеки предмет се възприема като нещо. Взаимовръзките и ролята му са от жизненоважно значение. И това е причината, ваша светлост, поради която не мога просто да напиша личност на вашия император, да му поставя печат и да се свърши. В седем от описанията, които получих, пише, че любимият му цвят е зеленото. Знаете ли защо е така?
— Не — отвърна Гаотона. — А вие?
— Още не съм сигурна — каза Шай. — Предполагам, че е заради брат му — той е починал, когато Ашраван е бил на шест, и е обичал много този цвят. Императорът се е привързал към него, защото му напомнял за мъртвия му брат. Възможно е и да е породено от известен патриотизъм — роден е в област Укурги, чието официално знаме е предимно зелено.
Гаотона изглеждаше обезпокоен.
— Нужно е било да разберете дори такава дребна подробност?
— Нощи, да! Както и още хиляда също толкова дребни. И може да объркам някои от тях. Не — със сигурност ще объркам някои от тях. Повечето от тях няма да се окажат фатални, надявам се — характерът му няма да е съвсем същият, но човек се променя от ден на ден така или иначе. Но ако объркам прекалено много, обаче, характерът изобщо няма да има значение — печатът изобщо няма да подейства. Или поне няма да хване за достатъчно дълго, че да ни е от полза. А предполагам, че ако се налага да му слагам нов печат на всеки петнадесет минути, няма да успеете да заблудите никого.
— Правилно предполагате.
Шай седна с въздишка и започна да преглежда записките си.
— Казахте, че ще успеете да го направите — напомни ѝ Гаотона.
— Да.
— Правила сте го преди — със собствената си душа.
— Познавам собствената си душа — обясни тя. — Познавам собствената си история. Зная какво мога да променя, за да получа желания резултат. И при все това, пак беше трудно да изработя собствените си Белези на Същността както трябва. Сега трябва не само да го направя за друг, но и трансформацията ще е много по-всеобхватна. А разполагам само с деветдесет дни.