— Не се ли страхувате? — попита я Шай. — Сама в една и съща стая с такова чудовище като мен.
— Не чудовище, а опортюнист — поправи я Фрава, отиде до вратата и разгледа печата, който продължаваше да грее меко. — Няма да ме нараните. Прекалено любопитна сте да разберете защо отпратих стражниците.
„Всъщност“, помисли си Шай, „знам точно защо ги отпрати. И защо идваш при мен, когато останалите ти колеги-арбитри със сигурност ще са заети на фестивала“. Зачака Фрава да ѝ отправи предложението си.
— Хрумвало ли ви е — започна арбитърът, — колко… полезно би било за империята да има император, който да се вслушва в гласа на разума, когато той му говори?
— Император Ашраван вероятно е правел именно това.
— Понякога — отговори Фрава. — В други случаи, обаче, се показваше… войнствено глупав. Не би ли било невероятно, ако се събуди без тази своя склонност?
— Мислех, че искате да го възстановя точно такъв, какъвто е бил? — попита Шай. — Колкото е възможно по-еднакъв с предишния му аз.
— Така е, така е. Но вие се славите като една от най-великите Фалшификаторки в историята и знам от сигурен източник, че сте особено талантлива в отпечатването на собствената си душа. Сигурна съм, че ще можете да възпроизведете душата на скъпия ни Ашраван достоверно, но и с нова готовност да се съобразява с разумни съвети… когато те му бъдат дадени от определени хора.
„Проклети нощи“, каза си Шай. „Готова си направо да си го кажеш, а? Искаш да ти оставя вратичка към душата на императора и дори нямаш благоприличието да се засрамиш от това.“
— Може… и да успея да го направя — отговори Шай, сякаш се замисляше за тази възможност за пръв път. — Но би било сложно. Ще се изисква възнаграждение, което да компенсира задоволително положените от мен усилия.
— Разбира се, че ще има и съответно възнаграждение — рече Фрава, като се обърна към нея. — Доколкото разбрах, възнамерявате да напуснете имперската столица, след като бъдете освободена — но защо? Този град може да ви предостави невероятни възможности — особено с един благоразположен владетел на трона.
— Говорете направо, ваша милост — каза Шай. — Очаква ме дълга нощ на учене, докато останалите празнуват. Не съм в настроение за шикалкавене.
— В града процъфтява тайната търговия с контрабанда — заяви арбитърът. — Следя развитието ѝ с любопитство, хоби ми е. И би било в мой интерес тази мрежа да бъде управлявана от правилния човек. Ще ви осигуря това, ако изпълните молбата ми.
Това бе грешката, която допускаха всеки път — мислеха си, че знаят какво иска тя. Вярваха, че ще се нахвърли стръвно на тази възможност; вярваха, че контрабандистите и Фалшификаторите са на практика едно и също нещо, защото не се подчиняваха на нечии чужди закони…
— Звучи приятно — отговори Шай и я дари с най-искрената усмивка, на която беше способна — онази, в която се долавяше явна нотка на престореност.
Фрава пък ѝ се усмихна топло.
— Ще ви оставя да обмислите идеята — каза тя, отвори вратата и плесна с ръце, за да даде знак на войниците да влязат пак.
Шай се отпусна на стола. Беше ужасена. Не заради самото предложение — бе очаквала нещо подобно от дни, — а защото чак сега бе осъзнала какво означава то. Обещанието да я направи главатарка на мрежата от контрабандисти беше лъжа, естествено. Фрава може и да беше способна на такова нещо, но така или иначе нямаше да го направи. Досега не беше твърдо убедена, че арбитърът планира да я убие след изтичането на стоте дни, но сделката, която ѝ предлагаше сега, беше възможно най-красноречивото доказателство.
Но имаше и още нещо. Нещо важно. „Тя е наясно, че току-що ме е открехнала за идеята, че императорът може да бъде контролиран. Няма да се довери на Фалшификата ми. Ще предположи, че съм оставила вратички и за себе си — пътища до ума на императора, които предоставят пълния контрол върху него не на нея, а на мен.“
И какво означаваше това?
Означаваше, че Фрава разполага и с друг Фалшификатор. Някой, който вероятно нямаше таланта и смелостта да се опита да Фалшифицира нечия чужда душа, но който можеше да провери работата на Шай и да намери вратичките, които е оставила. Някой Фалшификатор, на когото има по-голямо доверие и който ще може да пренапише работата на Шай така, че накрая Фрава да контролира императора.
Можеше дори да се окаже способен да довърши работата ѝ, ако тя успееше да стигне достатъчно далеч. Досега бе планирала да използва и стоте дни, за да организира бягството си, но сега разбираше, че могат да се отърват от нея без предупреждение и по всяко време.