И колкото повече приближаваше краят на проекта, толкова по-вероятно ставаше това.
Ден
13
— Това е ново — каза Гаотона, докато разглеждаше прозореца от цветно стъкло.
Това беше крайният резултат от един особено удовлетворяващ прилив на вдъхновение от страна на Шай. Опитите ѝ да направи Фалшификация, с която да трансформира прозореца в негова подобрена версия, се провалиха многократно; всеки път си възвръщаше предишния напукан, крив вид след около пет минути.
Но после бе намерила парче цветно стъкло, пъхнато отстрани до рамката. Тогава осъзна, че прозорецът някога е представлявал витраж — също като много от останалите в двореца. След това го беше счупило нещо, което бе успяло и да изкриви рамката, и затова се бяха появили пролуките, през които проникваха мразовитите повеи на вятъра.
И вместо да го поправят, както трябва, му бяха сложили обикновено стъкло и го бяха оставили да се напука още повече. Печатът на Шай в долния десен ъгъл го бе възстановил — бе пренаписал историята му така, че един майстор бе открил строшения прозорец и грижливо заменил стъклото и рамката. Печатът хвана веднага. Дори след толкова много години, прозорецът все още възприемаше себе си като нещо красиво.
А може би тя просто пак се поддаваше на сантименталността.
— Казахте, че днес ще доведете някого, на когото да мога да изпробвам печатите — напомни Шай и издуха праха от края на печата на душата, който току-що беше издялкала.
Бе издълбала набързо поредица символи на гърба му — страната, противоположна на сложно гравираното клише. Окончаващият символ се слагаше последен на всеки печат на душата и означаваше, че по него няма да се гравира нищо повече. Шай открай време го оформяше като очертанията на Май-Пон, родната ѝ страна.
След като приключи с последните знаци, Шай поднесе печата над пламъка на една свещ. Това бе едно от свойствата на камъка на душата — от огъня се втвърдяваше така, че не можеше повече да се дълбае. Но нямаше нужда да предприема тази стъпка. Окончаващите символи на върха бяха единственото, което бе наистина необходимо, а и всъщност можеше да издълбае печата от каквото и да било — стига да го направи достатъчно прецизно. И все пак, камъкът на душата се ценеше високо именно поради възможността да бъде втвърден по този начин.
След като целият печат почерня на пламъка — първо едната, после другата страна, — тя го поднесе към устните си и духна силно. Дъхът ѝ отнесе овъглените люспици по повърхността и разкри красивият камък, нашарен в червено и черно.
— Да — съгласи се Гаотона. — Някой, върху когото да се упражняваш. Доведох ти го, както обещах.
Гаотона прекоси тясната стая и отиде до вратата, пред която Зу стоеше на пост.
Шай се облегна на стола, който беше превърнала в доста по-удобна от преди Фалшификация преди няколко дни, и зачака. Беше се обзаложила на нещо със себе си: дали предоставеният за опити човек щеше да бъде един от стражниците на императора? Или щяха да доведат някой от низшите чиновници — може би придворният писар на Ашраван. Кого щяха да принудят арбитрите да понесе богохулствените занимания на Шай в името, както твърдяха, на общото благо?
Гаотона седна на стола до вратата.
— Е? — попита пак Шай.
Той разпери ръце настрани.
— Можеш да започваш.
Шай пусна крака на пода и се изправи.
— Вие ли?
— Да.
— Вие сте един от арбитрите! Един от най-влиятелните хора в империята!
— А — отвърна той. — Не бях обърнал внимание на този факт. Аз отговарям на изискванията ви. От мъжки пол съм, роден съм в същия град като Ашраван и го познавах много добре.
— Но… — поколеба се Шай.
Гаотона се приведе напред и хвана ръце.
— Разисквахме въпроса в продължение на седмици. Бяха предложени и други възможности, но в крайна сметка решихме, че не можем с чиста съвест да накараме някой от хората ни да се подложи на това извращение. Единственият възможен изход беше да го понесе някой от нас самите.
Шай се отърси от първоначалния шок. „Но Фрава би дала такава заповед без никакъв проблем“, помисли си. „Както и останалите. Трябва упорито да си настоявал за това, Гаотона.“
Другите арбитри го смятаха за съперник; вероятно с удоволствие бяха приели тъкмо той да се превърне в опитен заек за предполагаемо отвратителното, мерзко изкуство на Шай. Онова, което се готвеше да направи, беше напълно безопасно, но тя никога не би успяла да убеди някой Височайш в това. И все пак се улови, че ѝ се иска да предразположи и успокои Гаотона, когато придърпа стола си до неговия и отвори малката кутия с печати, които бе създала през последните три седмици.