— Тези печати няма да хванат — каза тя, като вдигна единия. — Това е израз, който Фалшификаторите използват за печатите, които променят предмета по прекалено неестествен начин, че да подействат задълго. Съмнявам се някой от тези да се задържи повече от минута — и това ако приемем, че съм ги изработила правилно.
Гаотона се поколеба за миг, след което кимна.
— Човешката душа е различна от тази на един предмет — продължи Шай. — Хората непрекъснато растат и се променят, в движение са. Това е причината печатите на душата, които се използват върху хора, да се износват по начин, който не се случва с предметите. Дори в най-добрите случаи, ефектът им преминава след един ден. Белезите на Същността ми са добър пример. Избледняват и изчезват след около двадесет и шест часа.
— Тогава… императорът?
— Ако си свърша работата добре — обясни Шай, — ще се налага да му се слага нов печат всяка сутрин — точно както Кръвноотпечатващият подновява този на вратата ми. Но аз ще внедря в печата способността да помни, да учи и да израства, така че императорът няма да се връща към същото състояние всеки ден, а ще надгражда върху основата, която ще му предоставя. Но също както човешкото тяло се изтощава и има нужда от сън, печатът на духа също трябва да бъде освежаван. За щастие, това може да направи всеки — самият Ашраван също би трябвало да няма проблем с това, — стига печатът да бъде правилно изработен поначало.
Тя подаде на Гаотона печата, който държеше, за да му даде да го разгледа по-отблизо.
— Всеки от печатите, които ще използвам конкретно днес — продължи тя, — ще промени нещо дребно в миналото или вродените черти на характера ти. Но тъй като не си Ашраван, промените няма да хванат. Понеже двамата с императора споделяте много обща история, обаче, действието ще продължи поне за известно време — стига да съм ги изработила както трябва.
— Искате да кажете, че това съдържа в себе си… модела на душата на императора? — попита Гаотона, докато изучаваше печата.
— Не. Само Фалшификация на малка част от него. Не съм сигурна дори дали изобщо ще проработят. Доколкото знам, никой досега не се е опитвал да направи нещо точно такова. Но съм чувала разкази за хора, които са Фалшифицирали нечия чужда душа от… користни подбуди. Ще използвам онова, което знам за тях, за да постигна целта ни. Ако съдя по него, печатите, които подействат поне за минута върху теб, би трябвало да издържат доста по-дълго върху императора, защото са пригодени към неговото лично минало.
— Малко парче от неговата душа — каза Гаотона и ѝ върна печата. — И така, опитите… Няма да използвате печатите, които изпробвате сега, за окончателната ни цел?
— Не, но ще обърна внимание на онези части, които работят, и ще ги включа в една по-голяма Фалшификация. Мисли за тези печати като за отделните букви в дълъг текст. След като приключа работата си, ще мога да ги навържа един след друг така, че да разказват определена история. Историята на миналото и характера на един човек. За съжаление, дори Фалшификацията да хване, ще се забелязват дребни разлики. Предлагам ви да започнете да разпространявате слухове, че императорът е бил ранен. Не тежко, в никакъв случай — но загатнете, че е отнесъл сериозен удар по главата. Това би обяснило несъответствията.
— Вече броди мълва за смъртта му — каза Гаотона. — Разпространява я Фракцията на Славата.
— Е, вие пък дайте на хората да разберат, че само е бил ранен.
— Но…
Шай вдигна печата.
— Дори да постигна невъзможното — което, държа да отбележа, ми се е удавало само в редки случаи, — Фалшификацията няма да съдържа всичките му спомени. В нея мога да вградя само онова, което съм чела или за което съм могла да се досетя от предоставената информация. В миналото на Ашраван има много лични разговори, които Фалшификацията няма да си спомня. Мога да го надаря с умението да се преструва много правдоподобно — това доста ми се удава, — но това ще му помогне само до известна степен. В края на краищата някой ще забележи, че в паметта на императора има големи дупки. Разпространете слуховете, Гаотона. Ще ви потрябват.
Той кимна и запретна ръкава си и поднесе голата си ръка към нея, за да може да сложи печата. Тя го вдигна и Гаотона въздъхна, след което стисна очи и кимна още веднъж.
Тя притисна печата към кожата му. Както винаги, когато поставяше печат върху плът, тя почувства как сякаш натиска нещо твърдо — като че ли ръката му се беше превърнала в камък. Печатът потъна леко надолу. Това усещане винаги леко я смущаваше. Завъртя печата, а после го отдръпна и разкри кръглия червен знак на ръката на Гаотона. След това извади джобен часовник и започна да следи стрелката за секундите.