Над печата се виеха тънки, бледи струйки дим. Това се случваше, само когато обектът беше живо същество. Душата се бореше да не бъде пренаписана. Но червеният кръг не изчезна веднага. Шай, която бе затаила дъх, издиша успокоено. Това беше добър знак.
Питаше се… ако опита нещо подобно върху императора, дали душата му би се възпротивила на чуждото вмешателство? Или пък би приела печата, за да възстанови онова, което ѝ е било отнето? Както и прозорецът бе желал да му се възвърне предишната красота. Не можеше да си отговори на въпроса.
Гаотона отвори очи.
— Дали… подейства?
— Хвана. Засега — отговори Шай.
— Не се чувствам различно.
— Това е идеята. Ако императорът усети ефекта на печата, ще разбере, че нещо не е наред. А сега ми отговори, без да се замисляш, по инстинкт: кой е любимият ти цвят?
— Зелено — отвърна той моментално.
— Защо?
— Защото… — той спря колебливо и наклони глава. — Защото просто е така.
— А брат ти?
— Почти не си го спомням — сви рамене Гаотона. — Умря, когато бях много малък.
— И добре е направил — каза Шай. — От него щеше да излезе ужасен император, ако го бяха избрали да…
Гаотона се изправи на крака.
— Не смей да говориш така за него! Ще наредя да те…
Той се сепна посред изречението и погледна към Зу, който се пресегна за меча си разтревожено.
— Ще… Братко?
Печатът изчезна.
— Минута и пет секунди — обяви Шай. — Добре изглежда.
Гаотона вдигна ръка към главата си.
— Спомням си, че съм имал брат. Но… аз нямам. Никога не съм имал. Мога да си спомня колко му се възхищавах; спомням си и колко ме боля, когато умря. Такава болка…
— Това ще отшуми — обясни Шай. — Образите ще изчезнат като някой лош сън. След около час едва ще можете да си спомните какво ви е разстроило така.
Тя си записа нещо и продължи:
— Мисля, че реагирахте прекалено остро, когато обидих паметта на брат ви. Ашраван го е боготворил, но е крил чувствата си от околните заради вината, която е изпитвал — боял се е, че от брат му може би е щял да излезе по-добър император от него.
— Какво? Сигурна ли сте?
— За това ли? — попита Шай. — Да. Ще трябва да преработя печата леко, но смятам, че е общо взето както трябва.
Гаотона се отпусна отново на стола и впери в нея древните си очи. Погледът му сякаш се опитваше да я прониже, да достигне до дълбините на душата ѝ.
— Добре познавате човешкия характер.
— Това е една от първите стъпки в обучението ни — отвърна Шай. — Преди изобщо да ни позволят да докоснем камък на душата.
— Какъв потенциал… — прошепна арбитърът.
Шай потисна импулсивното си раздразнение. Как смееше да я гледа така — сякаш си е пропиляла живота? Обичаше Фалшифицирането. Тръпката да живее, като разчита само на собствените си умения и пъргав ум. Тя просто беше такава. Нали?
Замисли се за едно определено Отражение на същността, заключено при останалите. То беше единственото Отражение, което не беше използвала никога, но в същото време беше най-ценното от петте.
— Нека опитаме още един — заяви тя, без да обръща внимание на погледа на Гаотона.
Не можеше да си позволи да се обижда. Леля Сол обичаше да повтаря, че гордостта ще бъде най-голямата опасност в живота на Шай.
— Добре — съгласи се Гаотона, — но не мога да разбера едно. Доколкото разбрах от малкото, което ми разказа за действието им, не мога да проумея защо тези печати изобщо действат върху мен, колкото и за кратко да е. Не е ли необходимо да познавате отлично историята на даден човек, за да може печатът да проработи върху него?
— За да може да хване — да — отговори Шай. — Както казах, всичко опира до правдоподобността.
— Но това е напълно неправдоподобно! Аз нямам братя.
— А, разбирам. Да видим дали ще мога да го обясня разбираемо — започна тя, като се облегна на стола си. — Аз пренаписвам душата ти така, че да отговаря на тази на императора — точно както пренаписах историята на прозореца така, че да включва новото цветно стъкло. И в двата случая се получава благодарение на факта, че е нещо познато. Рамката на прозореца знае как трябва да изглежда един витраж. Някога е имало такъв в нея. Въпреки че новият прозорец не е същият като онзи, който някога е бил в нея, печатът хвана, защото отговаря на идеята за витраж. Вие сте прекарал дълго време в близост до императора. Душата му е позната на вашата душа, също както на рамката на прозореца ѝ е познато цветното стъкло. Затова трябва да изпробвам печатите на някой като вас, а не върху самата себе си. Да сложа печата върху вас е като… като да вложа в душата ви частица от нещо, което тя вече знае. Получава се само ако тази частица е много дребна, но стига да е такава — и стига душата ви да я счита за позната част от Ашраван, както вече обясних, — печатът ще подейства, макар и за кратко, преди да бъде отхвърлен.