Гаотона я изгледа изумено.
— Звучи ви като куп суеверни измишльотини, предполагам?
— Наистина е много… загадъчно — отговори арбитърът и вдигна ръце. — Една рамка на прозорец да е запозната с „идеята“ за витраж? Една душа да приема идеята за друга?
— Тези неща съществуват отвъд нас — рече Шай и приготви следващия печат. — Мислим за прозорците, знаем какво представляват; представите ни за това какво е и какво не е един прозорец придобиват… ново значение в Сферата на Духа. Донякъде може да се каже, че им вдъхваме живот. Свободни сте както да вярвате на обяснението, така и да не вярвате; мисля, че така или иначе няма значение. Важното е, че мога да изпробвам тези печати върху вас, и ако хванат поне за минута, това е много добър знак, че съм на правилен път. Най-добре би било да изпитам действието им върху самия император, но в това състояние той не би могъл да отговори на въпросите ми. Няма да е необходимо само да ги накарам да хванат — ще трябва и да ги напасна така, че да работят заедно, и за това ще ми е нужно да ми обяснявате какво чувствате. Така ще мога да ги поправям, докато не ги нагодя съвсем. А сега моля за дясната ви ръка, ако обичате.
— Добре — съгласи се Гаотона и се овладя.
Шай притисна нов печат към дясната му ръка. Заключи го с полузавъртане, но веднага щом го отдръпна, знакът изчезна сред облаче червен дим.
— По дяволите.
— Какво стана? — попита Гаотона и протегна пръсти към кожата си.
По пръстите му се размаза обикновено мастило. Печатът бе изчезнал толкова бързо, че то дори не бе попило.
— Този път какво направихте?
— Явно нищо — каза Шай, докато внимателно разглеждаше клишето на печата в търсене на слабото му място. Не намери такова. — Този не съм го направила както трябва. Много е силен.
— Какво съдържа?
— Причината Ашраван да се съгласи да стане император — обясни Шай. — Проклети нощи. Сигурна бях, че този ще стане.
Тя поклати глава и остави печата встрани. Изглежда Ашраван не се беше предложил като кандидат за престола поради дълбоко вкорененото желание да се докаже пред семейството си и да избяга от далечната — но дълга — сянка на брат си.
— Аз мога да ви кажа защо го е направил, Фалшификаторке — рече Гаотона.
Тя го измери с поглед. „Именно този мъж е окуражавал Ашраван да се възкачи на имперския трон“, каза си тя. И в крайна сметка, Ашраван го бе намразил заради това. „Или поне така мисля“.
— Добре тогава — отговори. — Защо?
— Защото искаше да промени нещата — обясни арбитърът. — В империята.
— Не споменава такова нещо в дневника си.
— Ашраван беше скромен човек.
Шай вдигна вежда. Това твърдение не отговаряше на сведенията, които бе получила.
— О, той наистина имаше несдържан нрав — продължи Гаотона. — А и когато навлезеше в някой спор, стисваше зъби и отказваше да отстъпи от мнението си. Но като човек… Като характер… Дълбоко в себе си, той беше смирен и скромен човек. Трябва да проумеете това.
— Разбирам — отвърна Шай.
„И пред него си го правил, нали?“, запита се тя. „Това разочаровано изражение. Скритият намек, че от нас се очаква да бъдем по-добри хора, отколкото сме сега.“ Тя не беше единствената, която бе почувствала как арбитърът я гледа като разочарован дядо — внучката си.
Това я изкушаваше да го отпише и да не обръща повече внимание на думите му. Само че… Той се беше предложил като доброволец за опитите ѝ. Смяташе изкуството ѝ за ужасяващо, затова бе настоял да го понесе лично, вместо да изпрати друг.
„Ти наистина говориш искрено, нали, старче?“, помисли си Шай, докато Гаотона седеше на стола си с отсъстващо изражение и размишляваше за императора. Откри, че изпитва недоволство.
В нейния занаят имаше мнозина, които се присмиваха на честните хора и ги смятаха за лесна жертва. Това обаче беше погрешно схващане. Честността не водеше задължително до наивност. Един нечестен глупак и един честен глупак можеха да бъдат измамени с еднаква лекота, просто по различни начини.