Един честен и умен човек, обаче, винаги — винаги — беше по-труден за измамване от някой, който бе едновременно нечестен и умен.
Искреността. Тя бе толкова трудна за имитиране. Това именно бе основното ѝ определение.
— Какви мисли криете зад този поглед? — попита я той и се приведе напред.
— Мислех си, че вероятно сте се отнасяли към императора по същия начин, както към мен — досаждали сте му с непрекъснатото си опяване за всичко онова, което е трябвало да постигне.
Гаотона изсумтя.
— Сигурно именно това съм правил. Това обаче не прави думите ми неверни. Той можеше… Е, можеше да се превърне в повече, отколкото беше. Също както вие сте могла да бъдете великолепна художничка.
— Аз вече съм такава.
— Истинска художничка.
— Аз вече съм такава.
Гаотона поклати глава.
— Картината на Фрава… Пропуснахме да забележим нещо в нея, нали? Тя нареди да проучат фалшификацията обстойно, и специалистите ни откриха няколко дребни грешки. Аз не успях да ги видя, преди да ми ги покажат отблизо, но наистина бяха там. И когато помислих малко повече върху това, започнаха да ми се струват странни. Линиите на четката са безупречни, дори майсторски. Стилът си отговаря напълно с оригинала. Ако сте успяла да постигнете това, защо бихте направили грешка като да нарисувате луната прекалено ниско? Разликата е много дребна, но ми се струва, че човек с такива способности не би я допуснал… не и неволно.
Шай се обърна да вземе нов печат.
— Картината, която смятат за оригинала — продължи арбитърът, — онази, която виси в кабинета на Фрава в момента… Тя също е фалшива, нали?
— Да — призна Шай с въздишка. — Размених ги няколко дни, преди да се опитам да открадна скиптъра. Проучвах охранителните мерки и стражниците, които пазеха в двореца. Промъкнах се в галерията, влязох в кабинета на Фрава и подмених картините за проба.
— Затова онази, която смятат за фалшива, всъщност е оригиналът — довърши Гаотона с усмивка. — Нарисували сте грешките върху истинската картина, за да си помислят, че е копие!
— Всъщност, не — поправи го Шай. — Макар че съм използвала този номер в други случаи. И двете картини са фалшиви. Просто едната е явен фалшификат, оставен така, че да бъде открит в случай, че нещо се обърка.
— Значи оригиналът все още остава скрит някъде… — заключи Гаотона с глас, в който се долавяше любопитство. — Проникнала сте в двореца, за да проучите положението с охраната, след което сте заменили оригиналната картина с имитация. После сте оставили втора, малко по-лоша имитация в стаята си, за да ни подведете по фалшива следа. Знаели сте, че ако ви бяха хванали, докато бяхте в двореца — или ако по някаква причина ви предадеше някой от съмишлениците ви, — щяхме да претърсим странноприемницата, да открием некачествения фалшификат и да решим, че още не сте успели да размените картините. Специалистите ни са щели да приемат, че качественият фалшификат е истинската картина. И така никой не би продължил да търси оригинала.
— Горе-долу това беше.
— Много умно измислено — отбеляза Гаотона. — Ако ви бяха заловили, докато се опитвате да откраднете скиптъра, бихте могли да „признаете“, че целта ви е била картината. Обискът на стаята ви би го доказал, когато открием скритото копие, и бихте била подведена под отговорност за опит за обир на частно лице — в случая, Фрава, — което е много по-леко престъпление от опит за кражба на имперска реликва. Щяха да ви осъдят на десет години каторжен труд, вместо на смърт.
— За съжаление — рече Шай, — бях предадена в неподходящ момент. Шутът нагласи нещата така, че да ме хванат, след като изляза от галерията със скиптъра.
— Ами оригиналната картина? Къде сте я скрила? — той се поколеба, след което продължи. — Още е в двореца, нали?
— Може и така да се каже.
Арбитърът я погледна, все още усмихнат.
— Изгорих я — допълни Шай.
Усмивката моментално изчезна.
— Лъжете.
— Не и този път, старче — увери го Шай. — Картината не си струваше риска да се опитвам да я изнеса от галерията. Направих размяната само като проверка на охранителните мерки. Вкарах имитацията лесно — никой не претърсва посетителите на влизане, само на излизане. Истинската ми цел бе скиптърът. Да открадна картината беше от второстепенна важност. След като ги размених, хвърлих истинската в една от камините в главната сграда на галерията.
— Но това е ужасно — възкликна Гаотона. — Тази картина беше оригинал на Шу-Жен, най-великият му шедьовър! Сега той е сляп и вече не може да рисува. Разбирате ли изобщо колко ценна…