Той заекна, а после добави:
— Не разбирам. Защо, защо бихте направили такова нещо?
— Няма значение. Никой няма да разбере какво е станало. Ще продължат да се любуват на фалшификата и ще бъдат доволни, така че не съм навредила на никого.
— Картината беше безценно произведение на изкуството! — впери той в нея гневен поглед. — Вие сте я разменили с друга, само заради собствената си гордост. Нямали сте намерение да продадете оригинала. Просто сте искали в галерията да бъде изложено вашето копие. Унищожили сте нещо прекрасно, за да въздигнете себе си!
Шай сви рамене. Той не разбираше случилото се напълно, но фактите бяха такива — наистина бе изгорила картината. Имаше причини да го стори.
— Приключихме за днес — обяви арбитърът, все още зачервен от ярост.
Докато се изправяше на крака, махна с ръка към нея презрително и завърши:
— А пък аз бях започнал да си мисля… Ха!
И излезе с тежки стъпки от стаята.
Ден
42
Всеки човек бе загадка.
Така ѝ го беше обяснил Тао, първият ѝ учител по Фалшификация. Фалшификаторите не бяха прости мошеници или престъпници. Фалшификаторите бяха художници, които рисуваха с човешките възприятия.
Всяко мърляво хлапе, хванато от улицата, можеше да измами някого. Фалшификаторите се стремяха към далеч по-големи висини. Обикновените измамници постигаха целта си, като замажат очите на жертвата си и избягат, преди да е осъзнала какво се е случило. Фалшификаторите обаче трябваше да създадат нещо толкова съвършено, толкова красиво, толкова истинско, че околните изобщо да не го поставят под съмнение.
Уважавай хората, които лъжеш, учеше я Тао. Ако крадеш от тях достатъчно дълго, ще започнеш да ги разбираш.
Докато работеше, Шай бавно създаваше книга — истинската история на император Ашраван. Тя щеше да бъде по-вярна от историята, която писарите му бяха съчинили, за да го възвеличаят — по-вярна дори от онази, написана от собствената му ръка. Шай бавно разкриваше загадката, като си проправяше път през джунглата на ума на Ашраван.
Той наистина бе идеалист, както Гаотона твърдеше. Вече го беше забелязала във внимателните, леко тревожни записки от първите му дни на трона и по начина, по който се бе отнасял към прислугата си. Империята не беше нещо ужасно. Не беше и нещо прекрасно. Империята просто беше. Народът понасяше безропотно господството му, защото дребните му прояви на тирания не ги смущаваха. Корупцията беше неизбежна. Човек трябваше да се примири да живее с нея. Другият избор беше да приемеш хаоса на непознатото.
Височайшите се ползваха със силно привилегировано положение. Назначението им на правителствена служба — най-доходоносната и престижна от всички професии — зависеше повече от подкупи и връзки, отколкото от способностите и пригодността им. В добавка към това, някои от онези, чиито принос бе най-полезен за империята — търговците и трудоваците — непрекъснато се ограбваха от стотици ръце, които бъркаха в джоба им.
Всеки знаеше тези неща. Ашраван бе искал да ги промени. В началото.
А после… Е, не можеше да се определи някое конкретно „а после“. Поетите биха посочили някой от недостатъците в нрава на императора като обяснение за провала му, но хората никога нямат само по един недостатък, също както нямат и само по една страст. Ако Шай основеше Фалшификацията си върху една-единствена черта от характера, щеше да създаде не човек, а посмешище.
Но… Това ли беше най-доброто, на което можеше да се надява? Може би трябваше да се опита да му придаде автентичност в определени условия — император, който се държи както трябва, докато е в съдебната зала, но не може да заблуди онези, които са най-близо до него. Това можеше да се окаже достатъчно — като декорите на някоя сцена, които изпълняват ролята си, докато пиесата тече, но не биха преминали добре един по-близък оглед.
Това беше постижима цел. Може би трябваше да отиде при арбитрите, да им обясни какво е възможно и да им осигури един по-низш император — марионетка, която да могат да използват по време на официалното изпълнение на длъжностите му, след което да отстранят бързо от погледа на околните под предлог, че пак не се чувства особено добре.
Можеше да го направи.
Усети, че не иска.
Това не би било предизвикателство. Това би било измама, достойна за някой уличен мошеник, който цели само бърза печалба. Фалшификаторите обаче създаваха трайни неща.
Дълбоко в себе си чувстваше въодушевление при мисълта за задачата си. Улови се, че иска да върне Ашраван към живота. Или поне искаше да опита.