— Камъкът е хубав — каза тя, все още загледана в печата в ръката си.
Извади едно от длетата, чиито връх беше почти толкова тънък, колкото игла, и започна да човърка печата. Този камък на душата наистина беше много хубав. Дълбаеше се лесно и точно. Камъкът на душата беше мек почти колкото тебешир, но не се трошеше на люспи като него. Можеше да бъде издълбан изключително прецизно, след което да бъде втвърден на огън, с белег на върха, и това щеше да го направи здрав колкото кварц. Единственият начин да се изработи по-хубав печат би било да бъде издълбан направо от кристала, но това беше невероятно трудно.
Бяха ѝ осигурили и яркочервено мастило от сепия, смесено с малко восък. Всеки вид свежо, органично мастило щеше да ѝ свърши работа — макар че с мастилата от животни се получаваше по-добре, отколкото с тези от растения.
— Тази ваза… От коридора отвън ли я откраднахте? — намръщи се Гаотона към предмета, поставен в ъгъла на тясната стая.
Бе я грабнала на връщане от банята си. Един от стражниците се беше опитал да я спре, но Шай бе успяла да го убеди, че няма да бъде проблем. Сега той се червеше от срам.
— Бях любопитна да науча повече за способностите на вашите Фалшификатори — обясни Шай, остави инструментите си и качи вазата на масата.
Когато я обърна на една страна, на дъното ѝ се показа червеният печат, поставен върху глината.
Печатите на Фалшификаторите се откриваха лесно. Те не просто оставяха мастило по повърхността на предмета, но и потъваха направо в него, с което отпечатваха вдлъбната плетеница от червени мисли. Ръбът на кръглия печат също беше червен, но леко издигнат.
По изработката и изображенията на нечий печат можеше да се разбере много за личността му. Този печат, например, бе някак си стерилен. В него нямаше истинско изкуство и това контрастираше с изящните украси и деликатната красота на самата ваза. Шай бе чувала, че Фракцията на Наследниците разполага с групи полуобучени Фалшификатори, които Фалшифицираха наизуст по вече готови модели и създаваха изделията си също така автоматично, както работниците в някоя фабрика за обувки.
— Нашите служители не са Фалшификатори — поправи я Гаотона. — Не използваме тази дума за тях. Наричаме ги Запомнители.
— Едно и също нещо.
— Те никога не докосват душата — възрази Гаотона строго. — Освен това, тук става въпрос за възраждане и честване на миналото, а не за измама, с която да печелим пари от хората. Тези произведения служат да напомнят на народа ни за наследството му и да му помагат да го разбере по-добре.
Шай вдигна вежда, хвана чука и длетото си и ги стовари под ъгъл в издигнатия ръб на печата. В първия миг, той не поддаде — у него бе вложена сила, която се опитваше да го задържи на място, — но ударът ѝ успя да го отдели и останалата част от него изскочи от мястото си — просто мастило, вече загубило качествата си.
Цветовете на вазата мигом избледняха и се превърнаха в мишосиво. Формата също се промени. Печатите на душата променяха не само външния вид на предмета, но и пренаписваха неговата история. Без печата, тази ваза беше наистина ужасна. Онзи, който я беше скалъпил, явно не се беше интересувал от крайния резултат. Вероятно бе знаел, че е предназначена за Фалшификация. Шай поклати глава и продължи да работи върху недовършения печат на душата. Не беше за императора — ни най-малко не беше готова за тази стъпка, — но дялкането ѝ помагаше да мисли.
Гаотона направи жест към стражниците, за да ги отпрати — всички, освен Зу, който остана до него.
— Поставяте ни пред труден за разрешение проблем, Фалшификаторке — каза Гаотона, щом другите двама пазача излязоха.
Отиде и седна на един от двата разклатени дървени стола. Цялата мебелировка на стаята се състоеше от едно скърцащо легло, древната маса и сандъка с вещите ѝ. Имаше един-единствен прозорец с крива рамка, през който проникваше лек ветрец. Дори стените бяха целите напукани.
— Проблем? — повтори Шай въпросително и вдигна печата пред очите си, за да го разгледа по-отблизо. — Какъв проблем?
— Вие сте си Фалшификатор. Затова не може да ви се има достатъчно доверие да бъдете оставена без надзор. Ще се опитате да избягате в мига, в който се сетите за подходящ метод.
— Значи просто ще оставите стражници да пазят в стаята — каза Шай и издълба още малко от камъка.
— Простете, но се съмнявам, че ще ви отнеме дълго време да ги изнудите, подкупите или заплашите.