Гората ми се видя настръхнала. От дълбочините й долиташе глухо и равно бучене, дълго и протяжно „у-у-у-у-у-у“, изтръгнато сякаш от вълча уста. Тръгнах си, но протяжното „у-у-у“ не престана да дюдюка и бучи.
Пустота заварих, оставих пустота…
Информация за текста
© Николай Хайтов
Източник: http://slovo.bg/old/plamak/10708/10708018.htm
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11487]
Последна редакция: 2009-05-02 14:16:22