Тери Гудкайнд
Душата на огъня
ПЪРВА ЧАСТ
ПЪРВА ГЛАВА
— КАКВО ЛИ ТРЕВОЖИ КОКОШКИТЕ? — попита Ричард.
Калан се сгуши по-плътно в него.
— Може би дядо ти тормози и тях. — След като Ричард не отвърна, тя вдигна глава към него в полумрака.
Погледът му бе прикован към вратата.
— Или пък се възмущават, задето ги държахме будни цяла нощ.
Той се усмихна широко и я целуна по челото. Кудкудякането от другата страна на вратата спря. Сигурно децата от селото, все още превъзбудени от брачната церемония, са прогонили животинките от любимото им място върху ниската стена пред къщата на духовете. И Калан така си помисли.
До притихналия им брачен храм достигаха приглушените звуци на далечен смях, разговори и песни. Уханието на борови иглички, тлеещи в огнището, се смесваше с острия мирис на изстисканата от страстта пот и възбуждащо-сладкия аромат на печени чушки и чесън. Калан потъна в отблясъците на огъня, отразени в сивите му очи. Миг след това вече се полюшваше плавно в прегръдката му, унесена от звуците на тъпани и болди.
Движението на палките по издълбаните в кухите, камбановидни болди улеи произвеждаше призрачен, натраплив звук — мелодия, която нарушаваше уединението им в къщата на духовете и отлиташе далеч към тревистите поля, за да посрещне духовете на предците и да ги приветства на празненството.
Ричард протегна ръка встрани и си взе кръгло, плоско парче хляб от чинията, която им бе донесъл дядо му Зед.
— Още е топъл. Искаш ли?
— Толкова ли бързо се отегчи от новата си съпруга, Господарю Рал?
Доволният смях на Ричард докара усмивка и на нейните устни.
— Наистина сме женени, нали? Не е било само сън?
Калан обичаше смеха му. Толкова пъти се бе молила на духовете да направят така, че той да може отново да се смее. Да се смеят и двамата.
— Един сън, превърнал се в реалност — промърмори накрая на себе си тя.
Отклони вниманието му от парчето хляб, примамвайки го за дълга целувка. Той я пое в силните си ръце и дишането му мигом се учести. Тя плъзна длани по хлъзгавите му от потта мускулести рамене и зарови пръсти в гъстата му коса. Простена тихичко, без да отделя устни от неговите.
Именно тук, в къщата на духовете, през една нощ, която сега й се струваше десетилетия назад, тя осъзна за пръв път, че е безнадеждно влюбена в Ричард. И че трябва да пази тайната на забранените си чувства заключена дълбоко в душата си. По време на онова посещение в селото, след боеве, борба и жертви, двамата с Ричард бяха приети в общността на този откъснат от света народ. При друго посещение, след като Ричард постигна невъзможното и разчупи оковите на забраната, пак в къщата на духовете той поиска ръката й. А сега двамата най-сетне бяха прекарали първата си брачна нощ в същата тази къща на духовете.
Въпреки че се бяха оженили по любов и преливащи от любов, на сватбата им можеше да се гледа и като на формално обединение на Средната земя и Д’Хара. Ако бяха направили церемонията в някой от големите градове на Средната земя, тя несъмнено щеше да се превърне в събитие, тънещо в невиждан разкош.
С разкоша Калан бе свикнала. Но тези безкористни хора тук разбираха искреността на чувствата им и простичките причини, подтикнали ги към подобна стъпка. И тя предпочиташе веселото празненство сред приятели, свързани с нея и Ричард чрез сърцата си, отколкото студената, пищна ритуалност.
За Калните, които водеха суров и тежък живот в полетата на Дивото, подобно събитие представляваше рядка възможност за веселие, празник, танци и разказване на истории. На Калан не й бе известно Калните да са приемали друг път чужденци като свои, камо ли да са организирали подобна сватба. Подозираше, че това ще влезе във фолклора им, ще се превърне в легенда, която танцьорите, облечени в ритуалните си костюми от кожи и трева, с нарисувани върху лицата маски от черна и бяла кал, ще разказват на поколенията.
— Подозирам, че злоупотребяваш с магическите си способности, като ги прилагаш върху невинно малко момиченце — предизвика го тя, останала без дъх. Вече започваше да забравя слабостта и умората в краката си.
Ричард се извърна по гръб да си поеме дъх.
— Не мислиш ли, че е редно да отидем да видим какво става със Зед?
Тя игриво го перна по корема с опакото на ръката си.
— Хм, Господарю Рал, май наистина си се отегчил от новата си съпруга. Първо кокошките, после яденето, а сега пък дядо ти.
Погледът му отново се бе спрял във вратата.
— Надушвам кръв.
Калан се изправи.
— Може да е просто някоя от ритуалните игри на ловците. Ако наистина има проблем, Ричард, щяхме да знаем. Имаме си пазачи. Всъщност цялото село ни наблюдава зорко. Пък и без друго покрай съгледвачите на Калните, пиле не може да прехвръкне. Най-малкото, щеше да се вдигне тупурдия и всички вече щяха да са разбрали, че има нещо.