Две кокошки избягаха с кудкудякане изпод краката им. Калан хвана косата си в ръка, за да не я пилее вятърът по лицето й. Хората, някои облени в сълзи, бързаха покрай тях, за да почетат загиналия ловец. Калан се почувства още по-ужасно, задето бяха оставили Джуни на място, вонящо на кисела, влажна и разлагаща се слама.
Тримата бяха изчакали, докато Нисел, старата лечителка, дойде да огледа тялото. Старицата каза, че според нея вратът не е счупен, нито пък по тялото има следи от падане. Накрая заключи, че Джуни се е удавил.
Когато Ричард я попита как ли е станало, старицата сякаш се изненада от въпроса, очевидно смятайки нещата за пределно ясни.
Обяви, че смъртта е причинена от зли духове. Калните вярваха, че освен духовете на предците, които извикваха по време на Съвещания, от време на време ги посещават и зли духове и отнемат живот като компенсация за нещо лошо, извършено от хората. Такава смърт според тях можеше да бъде причинена от болест, нещастен случай или предизвикана по друг неестествен начин. Човек, намерен удавен в педя вода, без никакви следи по тялото, изглежда, беше безспорен случай на намеса на такива сили — поне според Нисел. Чандален и останалите ловци споделяха мнението й.
Старицата нямаше време да разсъждава какво може да е разгневило злите духове. Трябваше да бърза по друга работа — чакаха помощта й в израждането на бебе.
В качеството си на официално лице — Изповедник — Калан бе посещавала селото на Калните редица пъти, също както бе ходила и при други народи в Средната земя. Макар някои от тях да затваряха границите си за външни посетители, нямаше страна в Средната земя, независимо колко откъсната, скептично настроена, уединена или могъща е тя, която да не допусне в себе си Изповедник. Наред с всичко останало Изповедниците бяха и окото на справедливостта — независимо дали това се харесва или не на съответния владетел.
Изповедниците бяха адвокати пред Съвета на Средната земя на всички онези народи, които нямаха друга подкрепа. Някои, като народа на Калните, не се доверяваха на чужденци и не желаеха чужда намеса в своите дела; единственото, което желаеха, бе да бъдат оставени на мира. Калан следеше желанията им да бъдат уважавани. Думата на Майката Изповедник пред Съвета бе окончателна и имаше силата на закон.
Разбира се, всичко това се бе променило.
Както и с други народи в Средната земя, Калан бе научила не само езика на Калните, но и техните нрави. В Магьосническата кула в Ейдиндрил се пазеха книги, описващи езиците, управлението, обичаите, храната, занаятите и нравите на всеки народ в Средната земя.
Тя знаеше, че Калните често правят дарения от оризов кейк и китки ароматни билки пред малки глинени фигурки в няколко от празните сгради в северната част на селото. Тези сгради бяха предназначени изключително за ползване от злите духове, изобразявани от глинените фигурки.
Калните вярваха, че когато злите духове са разгневени и отнемат човешки живот, душата на жертвата отива в отвъдния свят и се преселва при добрите духове, грижещи се за Калните, като по този начин помага злите духове да бъдат държани под око. Това според тях възвръщаше равновесието между световете, така че те вярваха, че злото се самоограничава.
Макар да бе ранен следобед, докато Калан, Ричард и Кара се придвижваха през селото, им се струваше, че е надвечер. Сякаш току над покривите на къщите вряха ниски, надвиснали облаци. Блесна светкавица, озарила високите стени на сградите. Последва оглушителен гръм — почти веднага — и земята потрепера.
Калан усети в тила й да се блъскат едри капки дъжд, носени на тласъци от силния вятър. Дъждът отчасти я радваше. Щеше да изгаси огньовете. Не беше правилно да горят празнични огньове, когато в селото има умрял човек. Дъждът щеше да спести някому неприятното задължение да потуши остатъците от празничните огньове.
От уважение към ловеца Ричард бе носил тялото му през целия път към селото. Останалите проявиха разбиране. Джуни бе загинал, докато бе изпълнявал задълженията си на защитник на Калан и Ричард.
Кара обаче побърза да си извади друго заключение — Джуни се бе превърнал от защитник в заплаха. Как или защо — това не бе важно. Важен бе фактът. Кара възнамеряваше следващия път, когато се случи нещо такова, да бъде готова.
Ричард бе имал кратък спор с нея по този въпрос. Ловците не разбираха думите им, но разпознаха напрежението в тях и не настояха за превод.
В края на краищата Ричард бе оставил нещата така. Може би Кара просто се чувстваше виновна, задето бе пуснала Джуни да мине покрай нея. Калан и Ричард вървяха за ръка зад Морещицата, оставяйки я да следи за опасност в село, пълно с приятели. Свиха по една уличка, после по друга, насочвайки се към мястото, където бяха отседнали Зед и Ан.