— Надявам се, че първият ден от брачния ви живот върви добре?
Калан и Ричард си размениха бърз поглед.
— Преди няколко часа ходихме да се изкъпем в топлите извори.
От усмивките на Калан и на Ричард не остана и следа.
— Един от ловците, които ни охраняваха, загина.
При тези думи и Зед, и Ан насочиха към тях цялото си внимание.
— Как стана? — попита Ан.
— Удави се — Ричард покани с ръка всички да седнат. — Потокът бе плитък, но доколкото можахме да преценим, ловецът нито се е подхлъзнал, нито е паднал. — Щом четиримата насядаха около нарисувания на пода символ, той посочи с пръст през рамо. — Отнесохме го в една сграда ей там.
Зед проследи с поглед пръста на Ричард, сякаш можеше да проникне през стената и да види тялото на Джуни.
— Ще отида да го огледам. — Той погледна Кара, застанала на пост с гръб към вратата.
— Ти как мислиш, какво е станало?
Кара отвърна без колебание:
— Според мен Джуни се е превърнал в опасност. Докато е търсел Господаря Рал, за да му навреди, е паднал и се е удавил.
Зед повдигна вежди. Обърна се към Ричард:
— Опасност! Че защо ще му е да се обръща срещу теб?
Ричард изгледа свъсено Морещицата.
— Кара греши. Джуни никому не се е опитвал да навреди. — Доволен, че тя не се възпротиви на мнението му, той отново се обърна към дядо си. — Когато го открихме — мъртъв, — в очите му имаше странно изражение. Преди да умре, е видял нещо, което е оставило на лицето му маска на, не знам, на копнеж може би. Нисел, лечителката, дойде да огледа тялото му. Каза, че няма рани, но че се е удавил. — Ричард се сви напред, обгърнал коляното си с ръка. — Удавил се е, Зед, в педя вода. Нисел каза, че са го убили злите духове.
Зед повдигна вежди още по-високо.
— Злите духове ли?
— Калните вярват, че понякога злите духове идват и отнемат живота на някой от тях — обясни Калан. — Те имат традиция да оставят дарове пред глинените фигурки в някои от къщите ей там. — — Тя посочи с брадичка на север. — Очевидно вярват, че като оставят оризов кейк, ще умилостивят злите духове. Като че ли те могат да ядат или пък са толкова лесно подкупни.
Дъждът се блъскаше яростно в стените на къщата. Под прозореца потече мътно ручейче, тук-там тревистият покрив прокапа. Гърмеше почти непрекъснато, сякаш звукът бе дошъл да замести притихналите тъпани.
— Аха, ясно — обади се Ан. Вдигна глава с усмивка, която се стори странна на Калан. — Значи според теб Калните са ти организирали оскъдна сватба, в сравнение с онова, което би получила в Ейдиндрил, хм?
Объркана, Калан свъси чело.
— Разбира се, че не. Това бе най-прекрасната сватба, която можехме да си пожелаем.
— Нима? — Ан обиколи с ръка стаята, посочвайки селото. — Хора, облечени в безвкусни рокли и животински кожи? С намазани с кал коси? Голи деца, които щъкат насам-натам и непрекъснато се смеят и играят по време на толкова тържествена церемония? Мъже, боядисали лицата си в страховити бойни маски, които танцуват и разказват истории с животни, ловни случки и бойни подвизи? Това ли е представата ти за хубава сватба?
— Не, нямах предвид тези неща, материалното — Калан не знаеше какво да каже. — Онова, което прави сватбата ни толкова специална, е скритото в сърцата на тези хора. Фактът, че те искрено споделяха радостта ни, бе много важен за нас. Но какво общо има това с даровете от оризов кейк за въображаемите зли духове?
Ан прокара пръст над линията на Милостта, обозначаваща отвъдния свят.
— Когато казваш: „Добри духове, бдете над душата на майка ми“, нима очакваш от тях мигом да хукнат да го правят само защото си изразила с думи желанието си?
Калан усети как лицето й пламва. Тя често се молеше на добрите духове да бдят над душата на майка й. Започваше да разбира защо Зед намираше Ан за малко досадна и дразнеща.
Ричард й се притече на помощ:
— Човек не отправя молитвите си като директна молба — всички знаем, че при духовете нещата не са толкова прости. Но една молитва може да предаде дълбоки чувства на любов и надежда за покой на душата на близките ни в отвъдния свят. — — Той прокара ръка над линията, противоположна на онази, която бе показала Ан. — Също както моите молитви за майка ми — добави накрая шепнешком.
Ан се усмихна и бузите й набъбнаха.
— Правилно, Ричард. Калните със сигурност са наясно, че не могат да подкупят и умилостивят с парче оризов кейк могъщите сили, в които вярват и от които се боят, нали така?
— Важен е самият акт на предлагането на дара — допълни мисълта й Ричард.
По спокойното отношение на Ричард към Ан Калан разбра, че той е намерил правилния подход към тази жена. Разбра още и какво има предвид той.