— Това е молитва към силите, от които те се страхуват, отправена с цел да бъде умилостивено неизвестното.
Ан вдигна пръст във въздуха и заедно с това изви вежда.
— Именно. Самият дар е наистина само символичен, той има за цел да изрази почитта на онзи, който го предлага. А демонстрацията на подчинение пред дадената сила се прави с надеждата силата да бъде умилостивена. — Пръстът й се смъкна надолу. — Понякога актът на вежливо предлагане на един дар е достатъчен, за да задържи на разстояние разгневения враг, нали?
Калан и Ричард едновременно се съгласиха с нея.
— По-добре да убиеш врага и да приключиш с цялата работа — намеси се Кара откъм вратата.
Ан се изкикоти и се наведе напред да погледне Кара.
— Е, понякога, скъпа моя, този избор също има своите достойнства.
— И как по-точно би „убила“ злите духове? — намеси се Зед с тъничък гласец, който едва надмогна тропота на дъжда.
Кара не можеше да му отговори на този въпрос и вместо това само го изгледа яростно.
Ричард не ги слушаше. Заговори, сякаш изцяло потънал в Милостта:
— Освен това злите духове и други подобни могат да бъдат разгневени с жест на неуважение.
Калан тъкмо се канеше да отвори уста и да го попита защо така изведнъж започна да възприема насериозно злите духове на Калните, когато пръстите на Зед я докоснаха по крака. Косият му поглед й подсказа, че е по-добре да замълчи.
— Някои наистина мислят, че е така, Ричард — прошепна старият магьосник.
— Защо си изрисувал този символ, Милостта? — попита Ричард.
— Двамата с Ан го използвахме, за да преценим някои неща. Има моменти, в които Милостта може да ти окаже неоценима помощ. Тя е нещо просто и в същото време безкрайно сложно. Изучаването на Милостта може да отнеме цял един живот, но както при детето, което се учи да ходи, винаги има първа крачка. Понеже си роден с дарбата, двамата с Ан си помислихме, че моментът е подходящ да ти дадем някаква начална информация за нея.
Дарбата на Ричард бе почти изцяло загадка за него. Сега, когато бе отново с дядо си, му се искаше да се порови в мистерията на придобитото по рождение и най-сетне да започне да обхожда непознатия пейзаж на собствената си сила. Калан страстно желаеше да разполагат с времето, нужно на Ричард за това, но, уви, нямаха го.
— Зед, наистина бих искал да огледаш тялото на Джуни.
— След малко дъждът ще спре — успокои го Зед. — Тогава ще отидем да погледнем.
Ричард прокара пръст по линията, изобразяваща дарбата, магията.
— След като първата крачка е толкова важна за мен — вдигна той въпросителен поглед към Ан, — тогава защо Сестрите на светлината не се постараха да ме научат нещо за Милостта, когато ме отведоха в Двореца на пророците в Стария свят? Когато имаха тази възможност.
Калан знаеше колко бързо Ричард застава нащрек и губи доверието си в някого, стига да реши, че той се е опитал да го изпързаля — независимо колко фино го е направил или с какви невинни намерения. Някога Сестрите бяха поставили яка около врата му. Ан стрелна с очи Зед.
— Сестрите на светлината никога преди не са имали възможност да обучават човек с твоите способности роден с дарбата за Субстрактивна магия, наред с обичайната Адитивна. — Тя внимателно подбираше думите си: — Трябваше да действаме предпазливо.
Ричард ловко бе сменил ролите и сега вече бе разпитващият, а не разпитваният.
— И въпреки това сега мислиш, че е време да науча нещо за тази Милост?
— Невежеството също е опасно — загадъчно промълви Ан.
ПЕТА ГЛАВА
ЗЕД ЗАГРЕБА ШЕПА суха пръст от пода.
— Ан играе театър — — измърмори той. — Аз бих ти разказал отдавна за Милостта, Ричард, но се случи така, че бяхме разделени — това е.
Успокоен от думите на дядо си, Ричард отпусна напрежението в мускулите на раменете и врата си и Зед продължи:
— Макар Милостта да изглежда нещо просто, тя представлява цялото и единството на всичко. Така се и рисува.
Зед се наклони напред, седнал на колене. С отмерена точност започна да изпуска от стиснатия си юмрук пръстта и да дублира вече нарисувания на земята символ.
— Външният кръг изобразява началото на отвъдния — безкрайния свят на мъртвите. Извън този кръг, в отвъдния свят, не съществува нищо друго. Там е само вечността. Точно затова Милостта започва оттам: от нищото. Откъдето е нямало нищо, започва Творението.
Във външния кръг имаше квадрат, чиито ъгли докосваха кръга. Квадратът съдържаше друг кръг, докосващ отвътре страните на квадрата. Във вътрешния кръг имаше осмовърха звезда. От всеки неин връх тръгваше по една линия, пресичаща и двата кръга, като всяка втора линия минаваше през един от ъглите на квадрата.