Квадратът представляваше воала, разделящ външния кръг на света на духовете — отвъдния свят, света на мъртвите — от вътрешния кръг, очертаващ границите на света на живите. В центъра на всичко това звездата изобразяваше Светлината — Създателя — с лъчите на Неговата магическа дарба, извираща от тази Светлина и прекосяваща всички граници.
— Виждал съм вече това — Ричард завъртя китките си и ги положи на коленете си.
Сребърните накитници, които носеше, бяха украсени с различни странни символи, но в центъра им, върху всеки от накитниците, имаше по една Милост. Тъй като двата символа бяха изобразени от долната страна на китките му, Калан не ги бе забелязала досега.
— Милостта е израз на целостта и всеобхватността на дарбата — каза Ричард, — изобразена чрез лъчите: тръгващи от Създателя, прекосяващи живота и при смъртта пресичащи воала към вечността, обитавана от духовете на Пазителя във владенията му в отвъдния свят — Той прокара пръст по символите върху единия си накитник. — Това е и символ на надеждата да останеш в Светлината на Създателя от раждането си, по време на живота си и отвъд него, в отвъдния свят.
Зед примигна от изненада.
— Много добре, Ричард. Но откъде знаеш всичко това?
— Научих се да разбирам езика на символите, пък и съм попрочел някои неща за Милостта.
— Езикът на символите?
Калан забеляза, че Зед полага огромни усилия да се сдържа.
— Трябва да знаеш, момчето ми, че Милостта може да предизвика страшни последици. Тя, ако е начертана от опасни субстанции, като например магьоснически пясък, или е използвана по други начини, може да доведе до ужасни неща.
— Като например да промени начина на взаимодействие между световете, така че да се стигне до край — довърши мисълта му Ричард и вдигна глава. — Чел съм туй-онуй за това.
Зед се отпусна на пети.
— Май си чел повече от „туй-онуй“, както изглежда. Искам да ни разкажеш всичко, с което си се занимавал, откакто се видяхме за последен път. — Той размаха пръст. — До последната подробност.
— Какво означава фатална Милост? — вместо отговор попита Ричард.
Зед се надвеси към него, този път нескрито удивен.
— Моля?
— Фатална Милост — повтори Ричард, без да отделя поглед от символа на пода.
Калан не разбираше повече от Зед за какво говори Ричард, но държанието му й бе познато. И друг път го бе виждала в подобно състояние, сякаш изведнъж потъва другаде, започва да задава странни въпроси, в същото време сам унесен в някаква дълбока, мрачна дилема. Това бе поведение на истински Търсач.
Освен другото, подобно поведение бе категоричен индикатор, че според Ричард има нещо тотално не на място. По ръцете й пробягаха иглички. Тя забеляза как челото на Ан потрепва мрачно. Зед едва се сдържаше да не избухне хиляди въпроси, но Калан знаеше, че старият магьосник също е бил свидетел на подобни внезапни пропадания на Ричард, когато той започва да задава неочаквани въпроси. Трябваше да му се признае, че полага всички усилия да запази добрия тон. Прокара пръсти по челото си и пое дълбоко дъх, сякаш, за да се зареди с търпение.
— По дяволите, Ричард, никога не съм чувал подобен израз — фатална Милост? Къде си го срещал?
— Ами, попадна ми в една книга — измърмори Ричард. — Зед, можеш ли да издигнеш нова граница? Да създадеш граница като онази, която бе направил преди да се родя?
Лицето на Зед се изкриви в недоумение.
— Че защо да…?
— За да отделиш Стария свят и да възпрепятстваш из бухването на войната.
Хванат натясно, Зед млъкна със зяпнала уста, но после на лицето му се разля усмивка и бръчките обсипаха скулестото му лице.
— Много добре, Ричард. От теб ще излезе чудесен магьосник, който винаги си задава въпроси как да задейства дадена магия, за да бъде използвана тя срещу болката и страданията. — Усмивката му се стопи. — Добър начин на мислене, но не, не мога да я вдигна отново.
— И защо?
— Беше заклинание от тройки. Това означава, че бе изтъкано от три от тези и три от онези. Могъщите заклинания обикновено са добре защитени — тройната защита бе единствената мярка, способна да попречи на лесното освобождаване на опасната магия. Магията на границата бе точно такава. Открих я в една древна книга от времето на Голямата война. Ти, както изглежда, май вървиш по пътя на дядо си — интересуваш се от стари книги, пълни с всякакви странни неща. — Челото му се отпусна. — Разликата е там, че аз съм се обучавал през целия си живот и знаех какво правя. Бях наясно с опасностите и знаех как да ги избягвам или поне да ги свеждам до минимум. Познавах способностите си и докъде се простират те. Разликата е голяма, момчето ми.