— Границите бяха само две — настоя Ричард.
— Ами, по това време Средната земя бе въвлечена в ужасна война с Д’Хара. — Зед кръстоса крака под себе си, готов да разказва. — Използвах първата от трите, за да разбера как да направя заклинанието, как действа то и как мога да го освободя. Втората използвах, за да разделя Средната земя от Д’Хара — да спра войната. А третата, за да оградя Западната земя за хората, които искаха да живеят без магия.
На Калан й бе трудно да си представи един свят без магия. Самата идея за подобно нещо й се струваше мрачна и тъжна, но в същото време си даваше сметка, че има хора, които не желаят нищо друго, освен да бъдат оставени да живеят живота си без магия. Западната земя, макар и неголяма, представляваше именно такова място. Поне за известно време — вече не.
— Никакви граници повече — вдигна ръце във въздуха Зед. — Това е положението.
Беше минала почти година, откакто Мрачният Рал разтури границата, за да обедини трите земи. Жалко, че идеята на Ричард бе неосъществима, че нямаше да могат да оградят Стария свят и да възпрепятстват разпростирането на войната към Новия. Това би спасило безброй животи.
— Има ли представа някой от вас двамата къде може да се намира Пророкът? Натан?
— Аз го видях последна — каза Калан. — Той ми помогна да спася живота на Ричард като ми даде книгата, открадната от Храма на ветровете, и ми каза магическите думи, които трябваше да използвам, за да унищожа книгата и да запазя живота на Ричард, докато се възстанови от чумата.
Ан приличаше на вълк, който се кани да вечеря.
— И къде се намира в момента?
— Видяхме се някъде в Стария свят. С него беше и Сестра Вирна. Пред очите му току-що бе убит човек, на когото той очевидно безкрайно държеше. Натан каза, че понякога пророчествата излъгват опитите ни да ги надхитрим и че понякога си мислим, че сме по-умни, отколкото сме в действителност, смятайки, че можем да измамим съдбата, стига да го желаем силно. — Калан прокара пръст в пръстта. — Тръгна си с двама войници — Уолш и Болесдън, казвайки, че връща на Ричард титлата „Господар Рал“. Заръча на Вирна да не се опитва да го следва. Защото нямало да успее. — Калан се вгледа в изведнъж помръкналите очи на Ан. — Струва ми се, че Натан си тръгна, за да забрави онова, което се бе случило тази нощ. Да забрави човека, който му бе помогнал и който бе изгубил живота си, помагайки му. Не мисля, че ще го откриеш, преди да поиска сам.
Зед плясна с длани коленете си, нарушавайки надвисналата тишина:
— Искам да чуя всичко, което си преживял от последната ни среща насам, Ричард. От началото на миналата зима. Цялата история. Не пропускай нищо — подробностите са важни. Може да не го разбираш, но подробностите могат да се окажат наистина критични. Трябва да знам всичко.
Ричард го изгледа продължително, улавяйки очакването в погледа му.
— Де да имахме време да ти разкажем всичко, Зед. Но го нямаме. Тримата с Калан и Кара трябва да се връщаме в Ейдиндрил.
Пръстите на Ан човъркаха копчето на яката й. Калан си помисли, че градината на търпението й започва да хваща бурени.
— Можем да започнем сега и да продължим по време на пътуването.
— Не можете да си представите колко ми се иска да останем заедно, но нямаме време за пътуване — каза Ричард. — Трябва да бързаме обратно. Ще се върнем с Плъзгата. Съжалявам наистина, но не можете да дойдете с нас. Ще се наложи сами да пътувате до Ейдиндрил. Когато пристигнете, ще говорим.
— Плъзгата ли? — носът на Зед се набръчка, произнасяйки думата. — Какви ги дрънкаш?
Ричард не отвърна, дори като че ли изобщо не чу въпроса. Взираше се в покрития с плат прозорец. Калан отговори вместо него:
— Плъзгата е… — тя направи пауза. Как да обясни подобно нещо. — Ами тя е нещо като същество от живак. Може да комуникира с нас. Да говори, имам предвид.
— Да говори — равно повтори Зед. — И какво по-точно говори?
— Не е важно какво говори. — Докато се взираше в небесните очи на Зед, Калан човъркаше някаква нишка на панталона си. — — Плъзгата е била създадена от онези магьосници по време на Голямата война. Те превръщали някои хора в оръжия. Създали Плъзгата по подобен начин. Преди да стане това, е била жена. Използвали са животът й, за да сътворят Плъзгата — същество, което чрез магия осъществява нещо като пътуване. Била е използвана за бързо прекосяване на огромни разстояния. Наистина огромни. Като например от тук до Ейдиндрил за по-малко от ден. Също и на много други места.