Зед се замисли над думите й, толкова стъписващи, колкото тя си представяше, че ще са за него. И за нея в началото бе така. Подобно пътуване нормално отнемаше много дни. Дори на кон. Може би седмици.
Калан го докосна по ръката.
— Съжалявам, Зед, но двамата с Ан не можете да дойдете. Магията на Плъзгата, както ти самият каза, притежава своите защити. Затова се наложи Ричард да остави меча си. Магията на меча е несъвместима с магията на Плъзгата. За да пътува човек с Плъзгата, е необходимо да притежава поне мъничко Субстрактивна магия освен Адитивната. Ти не притежаваш. Двамата с Ан ще загинете, ако влезете в нея. Аз имам частица Субстрактивна магия в Изповедническата си сила, а Кара използва способностите си на Морещица, за да улови дарбата на един Андолианец, който също притежава Субстрактивна магия, така че тя вече може да пътува. Ричард също, разбира се, я притежава.
— Използвали сте Субстрактивна магия! Но, но, как… какво… къде…?
Зед млъкна, не можейки да реши кой въпрос иска да зададе по-напред.
— Плъзгата живее в онези каменни кладенци. Ричард я извика и сега можем да пътуваме с нея. Но трябва да внимаваме, защото Джаганг би могъл да изпрати през нея подчинените си. — Калан приближи китки една към друга. — Когато не пътуваме, Ричард я изпраща да спи, като доближи накитниците си върху Милостта. Така тя се съединява с душата си в отвъдния свят.
Лицето на Ан стана пепеляво.
— Зед, предупредих те за това. Не можем да го оставим да се движи сам. Твърде важен е. Ще се забърка в нещо, от което може да загуби живота си.
Зед всеки момент щеше да експлодира:
— Използвал си Милостта на накитниците си? По дяволите, Ричард, нямаш представа какво правиш! Играеш си с воала!
Ричард, насочил вниманието си в друга посока, щракна с пръсти и посочи към дебелите цепеници под пейката. Направи припрян жест към Зед, който най-сетне взе една и му я подаде. Ричард я счупи на две върху коляното си, загледан в прозореца.
При следващата светкавица Калан мерна силует на кокошка, изпъчен в рамката на прозореца от другата страна на парчето плат. Щом светкавицата и гръмотевицата удариха, сянката на пилето се плъзна към другия край на прозореца.
Ричард хвърли дървото.
Уцели кокошката право в гърдите. Тя плясна с криле, закудкудяка смутено и се изтърси навън.
— Ричард! — — Сграбчи го Калан за ръкава. — Какво правиш? Животното не пречи на никого. Горкото същество просто търсеше подслон от дъжда.
Той като че ли не я чу. Обърна се към Ан:
— Ти си живяла с него в Стария свят. Какво знаеш за пътешественика по сънищата?
— Е като че ли знам нещичко — заекна тя, хваната неподготвена.
— Знаеш ли как Джаганг успява да се вмъкне в човешкото съзнание, да се намести между мислите и да се уста нови там, без приемника дори да подозира?
— Разбира се, — Тя изглеждаше почти възмутена от подобен базисен въпрос относно врага им. — Но ти и онези, които са ти верни чрез връзката, сте защитени. Пътешественикът по сънищата не може да се настани в съзнанието на човек, предан на Господаря Рал. Не знаем защо, но е така.
Ричард кимна.
— Алрик. Заради него е.
Зед примигна удивено.
— Кой?
— Алрик Рал. Мой предшественик. Четох, че пътешествениците по сънищата били оръжие, измислено преди три хиляди години по време на Голямата война. Алрик Рал направил заклинание — връзката, — с което да предпазва своите хора или всеки, заклел му се във вярност, от пътешествениците по сънищата. Силата на връзката да предпазва се предава на всеки Рал, притежаващ дарбата.
Зед си отвори устата да зададе въпрос, но Ричард го изпревари и се обърна към Ан:
— Джаганг беше влязъл в съзнанието на един магьосник и го бе изпратил да убие Калан и мен. Бе се опитал да го използва като убиец.
— Магьосник ли? — намръщи се Ан. — Кой? Кой магьосник?
— Марлин Пикард — отвърна Калан.
— Марлин! — Ан въздъхна и поклати глава. — Бедното момче. И какво стана с него?
— Майката Изповедник го уби — без колебание отвърна Кара. — Тя е истинска сестра по Агиел.
Ан скръсти ръце в скута си и се надвеси към Калан:
— Но как разбра…
— Имаме причини да смятаме, че ще се опита да го направи отново — прекъсна я Ричард, отново приковавайки вниманието й към себе си. — Възможно ли е пътешественикът по сънищата да се всели в съзнанието на, на нещо друго освен човек?
Ан се замисли по-дълго, отколкото Калан смяташе, че си струва за този въпрос.
— Не, не ми се вярва.
— Не ти се вярва — Ричард килна глава на една страна. — Предполагаш ли, или си сигурна? Важно е. Моля те, искам точни отговори.
Тя изгледа Ричард продължително, преди накрая да поклати глава: