Зед присви очи, разпери широко ръце, пръстите му се плъзнаха по течението на разказа. Калан си припомни как като дете, седейки на коленете на един магьосник от Кулата, бе останала със зяпнала уста и ококорени очи, докато слушаше за пръв път историята за гамбитовия молец.
— Гамбитовият молец притежава нужната магия в прашеца на крилата си. Когато птицата бойник погълне молеца, а освен него се нахрани и с плодовете на пака, магическият прашец, попаднал в корема й, започва да разгражда обвивката на мъничките семена. С екскрементите си птицата бойник посява семената на пака и поради уникалната магия на гамбитовия молец те избуяват. Гамбитовият молец от своя страна снася яйцата си върху избуялото благодарение на него растение, новоизлюпените гъсеници се хранят и растат там, преди да изтъкат пашкулите си и да се превърнат в гамбитови молци.
— Значи — заключи Ричард, — ако се сложи край на магията, какво искаш да кажеш? Че дори същества като този молец, който притежава магия, ще я изгуби, растението пака ще загине, вследствие на което птицата бойник ще гладува, а гамбитовият молец на свой ред няма да има къде да снася яйцата си и с какво да храни гъсениците си и ще изчезне?
— Мисли — прошепна Зед, — какво още ще се случи?
— Ами първо, щом старите растения пака умрат и не се появят нови да ги заместят, ми се струва логично водата, вливаща се в долината Нарийф, да стане отровна.
— Именно, момчето ми. И тя ще отрови животните в долината. Елените ще измрат. Както и мечките, таралежите, птиците, бухалите, пойните птички. А заедно с това и всички животни, хранещи се с труповете им — вълци, койоти, лешояди. Всички. — Зед се наклони напред и вдигна пръст във въздуха. — Дори червеите.
Ричард кимна.
— Повечето от домашните животни, отглеждани в долината, също ще загинат. Посевите ще се заразят от водите на Дамар. За хората и животните в долината Нарийф ще настъпи истинска катастрофа.
— Помисли какво ще стане, когато се продаде месото на този добитък — подзе Ан. — Преди хората да са разбрали, че е отровно.
— Или посевите — добави Калан.
Зед се наведе напред.
— И до какви други последствия може да доведе всичко това.
Ричард огледа всички един по един — Ан, Калан, после Зед.
— Реката Дамар се влива в Дрън. Ако Дамар е отровна, значи ще се отрови и Дрън. Отровата ще проникне във всичко по течението й.
Зед кимна:
— А по течението й се намира страната Тоскла. За Тоскла Нарийф е като мухата за кучето. Тоскла отглежда огромни количества зърно и други зърнени култури, които изхранват редица страни в Средната земя. Те изпращат дълги кервани със стока на север, за да търгуват.
Беше минало доста време, откакто Зед бе напуснал Средната земя. Тоскла бе древна страна. Намираше се дълбоко на югозапад. Дивото, подобно на огромно море, изолираше тази страна от останалата част на Средната земя. Управляващите хора там, които в момента наричаха себе си Андерианци, непрекъснато променяха имената си, а заедно с това и името на родината си. Страната, която Зед познаваше като Тоскла, се бе преименувала във Венгрен, после в Турслан и в момента се наричаше Андерия.
— Или отровното зърно ще бъде продадено, преди да се е разбрало, че е такова, и това ще доведе до отравянето на незнайно колко хора — продължи Зед, — или народът на Тоскла ще установи навреме проблема и няма да може да продаде зърното си. Добитъкът им скоро ще измре. Много е вероятно рибата, която ловят из крайбрежните води, също да е отровена от Дрън, която се влива там. Отровата ще си проправи път към полето, уищожавайки още зърно, а заедно с него и надеждата за бъдещето.
С отровени добитък и риба и без зърно за продан хората на Тоскла ще умрат от глад. Съседните народи, които разчитат да купят зърно от тях, също ще изживеят трудни времена, тъй като те на свой ред няма да могат да продадат стоката си. С объркана търговия и скок в цените поради недостига хората из цялата Средна земя ще започнат да се затрудняват в изхранването на семействата си.
Ще започнат брожения. Гладът ще се разпростре. Може да настъпи паника. Броженията могат да прераснат във въстания, когато хората тръгнат да се заселват в незаразни земи, чиито обитатели обаче не ги искат. Отчаянието непрекъснато ще подклажда огъня. Ще настъпи истински хаос.
— Просто изказваш някакви предположения на глас — обади се Ричард. — Не мислиш сериозно, че може да се стигне до подобни сериозни последствия, нали? Ако изчезне магията, не е задължително да се стигне до подобни ужаси?