Не след дълго Зед и Ан дръпнаха Калан и Ричард встрани. Усмихнати, направиха знак на двете жени да продължат работата си.
— Както сам каза — прошепна Зед, — вратът му не е счупен. Не намирам никакви външни следи от наранявания по главата. Бих казал, че е удавяне.
— И как предполагаш е станало? — В гласа на Ричард се долавяше нотка на сарказъм.
Зед стисна Ричард за рамото.
— Веднъж ти беше болен и припадна. Помниш ли? И в това нямаше нищо необяснимо. Счупи ли си черепа? Не. Строполи се на пода, където те намерих. Помниш ли? Може да е нещо също толкова просто.
— Но Джуни не показваше признаци…
Всички се обърнаха, щом на прага застана Нисел, старата лечителка, стиснала някаква бохча в ръце. Тя се спря за миг, за да огледа присъстващите, после се насочи към една от свободните платформи. Внимателно остави бохчата си на студената повърхност. Калан притисна сърцето си с ръка, видяла как от бохчата на Нисел се показва телцето на бебе.
— Какво стана? — попита Калан.
— Не бе щастливото събитие, което очаквах. — Тъжните очи на Нисел се спряха върху лицето на Калан. — Детето се роди мъртво.
— Добри духове — прошепна Калан. — Толкова съжалявам.
Ричард перна малка лъскава буболечка от рамото на Калан.
— Какво е станало с бебето?
Нисел сви рамене, щом Калан преведе въпроса му.
— Наблюдавам майката от месеци. Всичко, изглежда, водеше към щастливо събитие. Не видях никакви проблеми, но детето се роди мъртво.
— Как е майката?
Нисел сведе очи към пода.
— Засега още не може да си изплаче сърцето, но ще се оправи. — Старицата се насили да се усмихне. — Такива неща се случват. Не всички деца са достатъчно силни, за да оцелеят. Жената ще има и други деца.
Ричард се приближи, щом прецени, че Нисел е свършила.
— Какво каза?
Калан тръсна два пъти крак, за да махне буболечката, катереща се по панталона й.
— Детето просто не е било достатъчно силно и се е родило мъртво.
Ричард изгледа мрачно сърцераздирателната смърт.
— Не е било достатъчно силно.
Калан го проследи с поглед как се взира в малката фигурка — неподвижна, безкръвна, нереална на вид. Новородено бебе обикновено бе невъобразимо прекрасна гледка, но това, на което липсваше душата, дарена му от неговата майка, за да може да остане в този свят, представляваше самата гола грозота.
Калан се поинтересува кога ще бъде погребението на Джуни. Едната от двете жени погледна малкото трупче.
— Ще трябва да се погрижим и за другото. Утре двамата заедно ще бъдат положени за вечния си покой.
На път към вратата Ричард се поспря, загледан в поройния дъжд. Кокошка, кацнала на една от гредите недалеч, подреждаше перата си. Погледът на Ричард за миг се спря върху нея.
Мисълта, изписана толкова ясно на лицето му, се превърна в решение.
Взря се в уличката. Подсвирна и направи жест с ръка. Пазачите им ловци се спуснаха към него.
Докато ловците се спираха около тях, Ричард сграбчи в голямата си ръка рамото на Калан.
— Кажи им, че искам да съберат още хора. Искам да приберат всички кокошки.
— Моля? — Калан издърпа ръката си от хватката му.
— Ричард, няма да ги помоля да направят такова нещо.
Ще си помислят, че си превъртял. Зед провря глава между двамата:
— Какво става тук?
— Иска ловците да приберат всички кокошки в селото, просто, защото една от тях си е позволила да кацне над вратата.
— Не беше тук, когато идвахме. Специално се огледах.
Зед извърна глава и примигна в дъжда.
— Каква кокошка?
Калан и Ричард едновременно извърнаха глави. Кокошката я нямаше.
— Вероятно е отишла да си търси по-сух подслон — изръмжа Калан. — Или по-спокоен.
Зед избърса дъжда от очите си.
— Ричард, искам да знам за какво е всичко това.
— Пред къщата на духовете беше убита кокошка.
Джуни се изплю върху честта на нещото, което я бе убило. Не след дълго той загина. Аз хвърлих пръчка срещу кокошката на прозореца и не след дълго тя нападна малко момче. Моя е вината, че Унги пострада. Не искам да повторя тази грешка.
За изненадала Калан, Зед каза спокойно:
— Ричард, мисля, че си въобразяваш някои неща.
— Пилето каза, че една от кокошките не е кокошка.
Зед смръщи чело.
— Нима?
— Той беше пил — отбеляза Калан.
— Зед, ти ме избра за Търсач. Ако желаеш да преосмислиш избора си, сега е моментът. Ако не, ме остави да си върша работата. Ако греша, после ще имаш време да ми държиш конско.
Ричард прие мълчанието на Зед за съгласие и отново стисна Калан за рамото, макар и малко по-нежно от първия път. В сивите му очи гореше пламъчето на решителността.