— Моля те, Калан, направи каквото ти казах. Ако греша, ще изглеждам като глупак, но предпочитам да е така, вместо да се окажа прав, а да не съм направил нищо.
Каквото и да бе съществото, убило кокошката, го бе направило точно пред къщата на духовете, където бе Калан. От това Ричард си бе извадил заключение, че съществува заплаха. Калан му вярваше безрезервно, но в случая смяташе, че той се презастрахова в притесненията си за нея.
— Какво искаш да кажа на ловците?
— Искам да съберат кокошките. Да ги отнесат в сградата, която държат празна за злите духове. Искам всички, до последната кокошка, да бъдат събрани там. После можем да накараме Пилето да ги огледа и да ни каже коя не е истинска. Искам ловците да бъдат много внимателни, докато вършат работата. При никакви обстоятелства да не показват неуважение към някоя от тях.
— Неуважение — повтори Калан. — Към кокошка.
— Точно така. — Ричард огледа очакващите заповедите му ловци, преди да спре погледа си върху нея. — Кажи им, че се опасявам, че една от кокошките е обладана от злия дух, който уби Джуни.
Калан не беше сигурна, че Ричард се страхува именно от това, но със сигурност знаеше, че Калните ще му повярват.
Потърси погледа на Зед за съвет, но не прочете в него нищо. Изражението на Ан не й помогна повече. Кара се бе клела във вярност към Ричард. Макар тя по принцип да пуфтеше на всяка негова заповед, щом Ричард започнеше да настоява за нещо, бе готова и скала да повдигне за него.
Той нямаше да се откаже. Ако Калан не му преведе, ще отиде да намери Чандален, за да помоли него. Не стане ли и това, сам ще събере кокошките, ако се наложи.
Единственото, което тя щеше да постигне, ако откаже да изпълни молбата му, щеше да е да го накара да си помисли, че му няма достатъчно вяра. Това наклони везните на решението й.
Потрепервайки на ледения дъжд, тя за последен път се вгледа в решителните сиви очи на Ричард, после се обърна към ловците.
ОСМА ГЛАВА
— ОТКРИХТЕ ЛИ ВЕЧЕ ЗЛИЯ ДУХ? Калан се извърна и видя Чандален, който внимателно си проправяше път през хаоса от кудкудякащи кокошки. Приглушената светлина успокояваше донякъде паникьосаните затворници, но те въпреки това продължаваха да надават ужасени звуци. Имаше малко червено глави, по няколко от две-три други породи, но болшинството бяха от набраздените — най-хрисимите. Това също бе благоприятна предпоставка, защото иначе в малкото помещение би настъпил истински ад.
Калан с изумление установи, че Чандален мърмори някакви смешни извинения към кокошките, докато си проправя път напред. Тя би направила саркастична забележка относно поведението му, ако не бе странният му вид — на лявото му бедро висеше дълъг нож, на дясното — къс; през едното му рамо бе провесен колчан, през другото — лък.
Още по-притеснителна бе навитата трога, поклащаща се на колана му. Трогата представляваше нишка, дълга достатъчно, за да може да се надене на главата на човек. Мяташе се отзад, след което дървените дръжки се раздалечаваха. Човек с уменията на Чандален можеше с лекота да метне трогата на шията на врага и да го обезвреди, без оня да е успял да каже гък.
Когато той и Калан бяха участвали заедно в битката срещу Императорския орден, нападнал Ебинисия и изколил безчет невинни жени и деца, тя неведнъж бе ставала свидетел как Чандален обезврежда вражеските съгледвачи и войници със своята трога. Едва ли се бе въоръжил с нея, за да изтребва вселилите се в кокошките зли духове.
В юмрука си стискаше пет копия за хвърляне. Калан предположи, че острите като бръснач върхове на оръжията, влажни и тъмни на вид, вероятно току-що са намазани с отрова. Към подобни остриета човек трябваше да се отнася изключително внимателно.
В кожената кесийка на кръста си Чандален носеше дялана кутийка от кост, пълна с кремообразно вещество, приготвено от сдъвкани и обработени на огън листа от банду, от които се приготвяше отровата „десет стъпки“. В същата кесийка Чандален носеше и няколко листа анти отрова. Както подсказваше името на отровата, бързото прилагане на антиотровата бе от съществено значение.
— Не — отвърна Калан. — Пилето още не е открил кокошката, дето не е кокошка. Защо е тази окраска и тежкото въоръжение? Какво се е случило?
Чандален повдигна крак, за да прескочи една кокошка, която явно не възнамеряваше да се помести.
— Хората ми, които са на оглед из полетата, докладваха за проблем. Ще отида да проверя какво става.
— Проблем ли? — Калан отпусна ръце. — Какъв проблем?
Чандален сви рамене.