Той сви рамене.
— Сержант. Това е чудесно, Беата. — Той отново хвърли поглед през рамо. — Хм, мога ли да говоря с теб насаме?
— Фич, не.
— Моля те.
Той имаше притеснен вид, Беата никога не го бе виждала такъв. Въпреки превзетото си държание си личеше, че нещо го тревожи.
Беата го стисна за яката на мърлявата куриерска униформа и го отведе встрани от другите. Очите на всичките й войници ги проследиха. Беата не ги кореше — та това бе най-интересното събитие, случило се на поста им от появяването на Господаря Рал и Майката Изповедник насам.
— Какво си си наумил с тоя меч? Той не е твой.
Лицето на Фич придоби до болка познатото й умолително изражение.
— Беата, трябваше да го взема. Трябваше.
— Значи си го откраднал? — Откраднал си Меча на истината?
— Трябваше. Ти не…
— Фич, ти си крадец, би трябвало да те арестувам.
— О, това би било чудесно. Тогава ще мога да докажа, че обвиненията към мен са неверни.
Тя сбърчи чело.
— Какви обвинения?
— Че съм те изнасилил.
Тя го гледаше като гръмната. Не можеше да каже нито дума.
— Обвиниха ме в онова, което ти сториха Министърът и Стейн. Мечът на истината ми е нужен, за да ми помогне да докажа истината — че не съм го сторил аз, а Министъ рът и…
— Той стана Суверен.
Фич помръкна.
— Тогава и мечът няма да ми помогне. Суверен. Леле, наистина стана голяма каша.
— Виж, тук си прав.
Той като че се пооживи. Стисна я за раменете.
— Беата, трябва да ми помогнеш. Преследва ме една луда. Използвай Домини дирч. Спри я. Не бива да я пускате да премине границата.
— Защо? От нея ли открадна меча?
— Беата, ти не разбираш.
— Откраднал си този меч, а твърдиш, че аз съм тази, която не разбира, а? Това, което разбирам, е, че си лъжец!
Той отново помръкна.
— Беата, тя уби Морли.
Очите й се ококориха. Знаеше колко силен и здрав е Морли.
— Искаш да кажеш, че е използвала магия или нещо такова?
Фич вдигна глава.
— Магия. Да. Сигурно. Тя притежава магия. Беата, тя е луда. Тя уби Морли.
— Чуй се какво говориш — човек убива крадец и за това е обявен за луд. Ти си един безполезен Хакенец, Фич. Точно това си ти — Хакенец, който открадва меч, който не е негов и който никога не би могъл да спечели по друг начин.
— Беата, моля те, тя ще ме убие. Моля те, не я пускай да премине границата.
— Приближават ездачи — провикна се Йстел.
Фич подскочи като ужилен. Беата вдигна глава към Естел, но видя, че ръката й сочи към вътрешността на страната, а не към Дивото. Това малко я поуспокои.
— Какви са? — попита тя Естел.
— Не мога да видя още, сержант.
— Фич, трябва да върнеш това нещо. Когато се появи тази жена, трябва…
— Приближава ездач, сержант — този път Емелин сочеше към Дивото.
— Как изглежда? — провикна се Фич. В гласа му се долавяше ужас — сякаш бе котка, чиято опашка бе пламнала.
Емелин се взря за известно време в далечината.
— Не мога да кажа. Прекалено е далеч.
— Червена ли е? — провикна се наново Фич. — Има ли нещо червено по себе си?
Емелин продължи да напряга поглед.
— С руса коса е, облечена в червено.
— Пусни я да мине — заповяда Беата.
— Тъй вярно, сержант.
Фич разпери ръце, изведнъж ужасен.
— Беата, какво правиш? Искаш да ме убие ли? Искаш да ме видиш мъртъв? Та тя е луда! Тази жена е чудовище, тя е…
— Ще поговоря с нея. Не се тревожи, няма да допуснем малкото момченце да пострада. Ще видим какво иска жената и ще се погрижим за каквото трябва.
Фич явно остана засегнат. Това не бе неприятно за Беата, не и след всичките проблеми, които той бе създал, след това, че бе откраднал нещо толкова ценно като Меча на истината. Ценен магически предмет. Освен това глупавото момче бе забъркало в цялата каша и приятеля си Морли и бе предизвикало смъртта му.
А само като си припомни, че някога бе склонна да мисли, че е възможно да се влюби във Фич!
Той отпусна глава.
— Беата, съжалявам. Просто исках да те накарам да се гордееш.
— Кражбата не е нещо, с което човек може да се гордее, Фич.
— Ти не разбираш — продължаваше да повтаря той, едва сдържайки сълзите си. — Ти просто не разбираш.
От съседния Домини дирч до тях достигна някакъв шум — викове и крясъци, но не тревога. Беата се обърна да погледне и видя към поста й да се приближават трима от специалните Андериански стражи — същите, които бе забелязала Естел. Запита се какво ли ще искат.
Обърна се към галопиращия откъм Дивото кон. Бодна Фич в гърдите с пръст.
— А сега стой мирен и ме остави да говоря.
Вместо да отговори, той заби поглед в земята. Беата се извърна и видя конят да галопира покрай огромната каменна платформа. Жената наистина бе облечена в червено. Беата никога не бе виждала подобни дрехи — червена кожа от главата до петите. На гърба й се вееше дълга руса плитка.