Бе толкова невероятно ужасяващо, че Беата не можеше да помръдне.
Мари се опита да изпълзи по тревата към Беата, далеч от мъжете. Устните й се помръднаха, но не се чуха думи, а само дрезгаво, едва доловимо хриптене. Пръстите й изгубиха силата си. Тя се отпусна като прясно заклано агне.
Естел и Емелин, застанали на платформата на Домини дирч, изкрещяха едновременно.
Беата извади меча си и го вдигна така, че да го виждат всички.
— Войници! Атака!
Обърна се към мъжете — продължаваха към нея.
На лицата им грееха широки усмивки.
В следващия миг светът се преобърна надолу с главата.
ШЕСТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
НОРИС СЕ СПУСНА НАПРЕД и както ги бяха тренирали, се насочи към краката на единия от мъжете. Онзи го изрита в лицето. Норис отскочи назад, стиснал лицето си с ръце, пръстите му плувнаха в кръв. Мъжът взе падналия меч на момчето и го прониза през корема, забивайки го в земята, където той се загърчи и запищя в агония, стиснал острието на меча с две ръце.
Карл и Брайс приближаваха тичешком с извадени мечове. Карин се изстреля от бараките с копие в ръка. Анет я следваше по петите, насочила своето напред.
Беата дойде на себе си. Войниците й бяха тренирани да се бият, щяха да заградят нападателите и да ги обезвредят. Трима души не бяха проблем за тях.
— Сержант! — изкрещя жената в червено. — Назад!
Беата бе ужасена, но това не й пречеше да изпитва неприязън към жената, която явно не знаеше дори най-основното от войнишкия занаят. Чак се засрами заради глупостта й. Беата и войниците й щяха да се изправят срещу нападателите и да се бият. Щяха да защитят тази безполезна нещастница в червено, която се страхуваше да се изправи лице в лице с трима врагове.
Фич също, с гордост забеляза Беата, се спусна напред, стиснал безценния си меч в ръце.
С приближаването им само онзи от тримата, който бе разсякъл Мари, бе извадил меча си. Оръжията на другите двама все още бяха прибрани в ножниците им. Беата бе бясна, че приемат взвода й толкова несериозно.
Тя, привикнала към усещането да пронизва плът повече от всички останали във взвода си, с увереност се хвърли към мъжа. Не разбра как, но той без ни най-малко усилие избегна удара й.
Тя изумена си даде сметка, че това, което става в момента, не прилича ни най-малко на упражненията със сламеното чучело или пробождането на увесените на куката животински трупове.
Щом мечът на Беата уцели само въздух, Анет се шмугна изотзад, за да промуши мъжа в крака. Онзи обаче отстъпи и я хвана за червената коса. Извади нож и бавно, с лекота, усмихнат зловещо срещу Беата, преряза гърлото на Анет, сякаш колеше шиле.
Друг от тримата сграбчи копието на Карин, счупи го на две с една ръка и заби острието му в корема й.
Карл замахна към онзи, когото Беата не успя да улучи, насочил се към коляното му. Вместо това получи ритник в лицето. Мъжът завъртя меча си отгоре му. Беата скочи напред и блокира удара му.
Мощният сблъсък на стомана изби меча от ръката й. Изпита толкова силна болка, че не можеше да свие безчувствените си пръсти. Осъзна, че е паднала на колене.
Мъжът замахна към Карл, който вдигна ръце, за да предпази лицето си. Мечът проби дланите му през средата, преди да разсече лицето му на две чак до брадичката.
Мъжът се извърна към Беата. Кървавият му меч полетя към лицето й. Виждайки стремителното му движение, Беата не можа да направи нищо друго, освен да изкрещи.
Нечия ръка я сграбчи за косата и яростно я издърпа назад. Острието изсвистя на милиметър от лицето й и се заби в земята между краката й. Жената в червено току-що й бе спасила живота.
Вниманието на мъжа бе привлечено от нещо друго. Извърна се да погледне. Беата също изви глава и забеляза приближаващи войници. Може би около стотина. От същите специални Андериански части като тези тримата.
Жената в червено дръпна Брайс встрани миг преди да бъде застигнат от поредното острие. Щом вниманието й бе отвлечено от нещо друго, той отново се хвърли срещу врага, независимо от заповедта й да не го прави. Беата видя как от гърба на Брайс изригва червено острие, което го повдига от земята.
Огромният мъжага, убил Карл, насочи вниманието си към Беата. Тя се опита да отстъпи назад, но неговата огромна крачка бе по-бърза. В паниката си тя не можеше да се вдигне на крака. Знаеше, че ще умре.
Докато мечът се извиваше над главата й, не можеше да реши какво да прави. Започна молитва, която бе сигурна, че няма да успее да довърши.
Фич изскочи пред нея, блокирайки смъртоносния удар. Мечът на мъжа се удари в острието на Фич. Беата примигна удивено. Все още бе жива.