Фич размаха яростно меча си срещу мъжа. Онзи отстъпи и острието на Фич мина на милиметри от корема му.
Още докато острието на Фич не се бе отдалечило от мъжа, той с ледено спокойствие откачи от колана си с оръжия боздуган. Фич бе понесен от инерцията на удара и мъжът използва момента да нанесе мощен, изненадващ удар изотзад.
Темето на Фич отхвръкна нагоре. Кървави парчета мозък полепнаха по туниката на Беата. Фич се строполи на земята.
Беата се бе вцепенила от ужас. Чуваше собствените си викове, подобно на изпаднало в паника дете. Не можеше да се накара да спре. Сякаш се наблюдаваше отстрани, сякаш не беше тя.
Вместо да я убие, мъжът се обърна към Фич или по-точно към меча на Фич. Измъкна искрящото оръжие от отпуснатата длан на момчето и после издърпа кожения ремък и ножницата от мъртвото му тяло.
В мига, в който мъжът прибираше Меча на истината в ножницата му, се приближиха още конници. Онзи се усмихна на Беата и й смигна.
— Мисля, че командир Стейн ще остане доволен от тази придобивка. Ти какво ще кажеш?
Беата стоеше като вцепенена, точно пред нея бе проснато тялото на Фич, с мозъка му, разпилян навсякъде по нея, кръвта му изтичаше в тревата.
— Защо? — бе всичко, което успя да промълви тя.
Мъжът все още се хилеше.
— Сега, след като имахте възможност да гласувате, император Джаганг пуска решаващите бюлетини.
— Я да видим какво имаме тук? — провикна се един от новодошлите, скачайки от коня си.
— Няколко прилични на вид девойчета.
— Е, не ги убивай всичките — добронамерено възкликна онзи. — Предпочитам моята да е топла и да мърда.
Всички се изсмяха. Беата стенеше тихичко и се опитваше да изпълзи надалеч от групата.
— Май съм слушал за тоя меч. Ще го занеса на командир Стейн. За него ще бъде безкрайно удоволствие да изненада с такъв подарък императора.
Хвърляйки поглед през рамо, Беата забеляза още един мъж на платформата на Домини дирч, който небрежно обезоръжаваше Естел и Емелин. Двете отчаяно се бореха да защитят поста си. Емелин скочи от платформата, опитвайки се да избяга. При падането си счупи крака. Един от мъжете долу я сграбчи за червената коса и я повлече към бараките, сякаш влачеше пиле.
Онзи горе се нахвърли с целувки върху Естел, която започна да го удря с юмруци. На другарите му защитата й се видя комична. Навсякъде почерня от мъже в тъмни кожени униформи, колани и ремъци, покрити с шипове, и с ризници, и с кожи, обърнати с козината навън, и с огромни мечове, бухалки, брадви и всякакви оръжия. Други, все още на седлата си, обикаляха около Домини дирч и надаваха ликуващи възгласи.
Когато всички се обърнаха към Емелин, която поднови писъците си от ужас и болка, придружени от смеха на похитителя й, нечия ръка сграбчи Беата за яката и я издърпа назад по гръб.
Жената в червено зад нея прошепна в ухото й:
— Действай! Докато все още можеш!
Беата, обзета от нечовешка паника, се изправи на крака и се впусна в луд бяг заедно с жената, докато мъжете не ги гледаха. Двете скочиха в някаква падинка, закрита от трева.
— Престани с този рев! — заповяда й жената. — Престани веднага или ще ни издадеш!
Беата си наложи да не вдига шум, но не можеше да спре сълзите си. Току-що бяха изтрепали целия й взвод освен Естел и Емелин, които бяха заловени.
Фич, този глупак Фич, бе дал живота си, за да я спаси.
— Ако не млъкнеш, сама ще ти прережа гърлото!
Беата прехапа долната си устна. Винаги бе успявала да сдържи сълзите си. Но никога не се бе чувствала толкова ужасно.
— Съжалявам — проплака тя шепнешком.
— Току-що ти спасих кожата. В замяна би могла поне да не им позволиш да ни открият.
Жената проследи с поглед как мъжът с Меча на истината се отдалечава в галоп към Феърфийлд. Изруга тихичко.
— Защо спаси мен? — горчиво попита Беата. — Защо поне не се опита да спасиш някой от другите?
Жената вдигна ръка.
— А кой мислиш направи всичко това? Кой мислиш ти пази гърба? Някой от хлапетата ти войници ли?
Беата се огледа и видя нещо, което не бе забелязала досега. Наоколо лежаха труповете на цял куп вражески войници. Тя отново погледна сините очи на жената.
— Идиотка — промърмори онази.
— Държиш се така, все едно ме мразиш, все едно аз съм виновна.
— Виновна си, защото си глупачка. — Тя посочи яростно напред. — Трима души току-що пометоха поста ти, а дори не са се задъхали.
— Но те ни изненадаха.
— Нима мислиш, че всичко това е някаква игра? Не ти стига мозък дори да осъзнаеш, че си чисто и просто една жертва. Онези, от които зависи, са те надъхали с фалшива смелост и са те изпратили на гибел. И е ясно като бял ден, че дори не си даваш сметка за това. Дори сто от вашите момчета и момичета не могат да се справят с един-единствен от тези войници. Това са частите на Императорския орден.