— Не знам точно. Пратеникът, който ми донесе съобщението, обясни, че се появили мъже с мечове.
— Орденът? От битките, които се водят на север? Може да са избягали от бойното поле чужденци или пък бойни съгледвачи. Може би няма да е зле да пратим куриер до генерал Рейбич, чиято армия вероятно все още не се е отдалечила много оттук. Може да го склоним да се върне.
Чандален махна с ръка, за да успокои тревогата в гласа.
— Не. Ние с теб заедно се бихме срещу войниците от Императорския орден. Не става въпрос нито за тях, нито за нечии съгледвачи.
Моят човек е на мнение, че тези хора не са враждебно настроени, но в същото време са очевидно тежко въоръжени. Движели се бавно и спокойно — което говори много. След като говоря езика ти, на който говорят и те, хората ми предпочитат да съм там, за да решим какво да правим с толкова опасни на вид воини.
Калан понечи да привлече с ръка вниманието на Ричард.
— Ще е най-добре и ние да дойдем.
— Не. Мнозина са онези, които желаят да прекосят земите ни. Не рядко срещаме чужденци из полетата. Това е мой дълг. Ще се погрижа да не стъпят в селото. Освен това вие двамата трябва да останете тук и да се радвате на първия си брачен ден.
Без да каже дума, Калан стрелна с искрящ поглед Ричард, който продължаваше да се взира в кокошките.
Чандален се надвеси през Калан и заговори на Пилето, който бе на няколко метра встрани:
— Многоуважаеми старейшино, налага се да отида да нагледам хората си. Приближават чужденци.
Пилето се обърна и погледна мъжа, който изпълняваше функциите на негов генерал, натоварен със задължението да пази Калните от всякаква заплаха.
— Внимавай. Наоколо се навъртат зли духове.
Чандален кимна. Преди да е успял да се обърне, Калан го хвана за ръката.
— Не разбирам от зли духове, но наоколо наистина мирише на опасности. Бъди нащрек. Нещо тревожи Ричард. Може да не са ми ясни причините, които го притесняват, но вярвам на инстинкта му.
— Ние с теб сме се били заедно, Майко Изповедник — намигна й Чандален. — Знаеш, че съм прекалено силен и умен, за да могат да ме застигнат каквито и да е опасности.
Докато наблюдаваше как Чандален си проправя път през немирната тълпа от кокошки, Калан попита Пилето:
— Откри ли нещо подозрително?
— Все още не съм намерил кокошката, която не е кокошка — отвърна той. — Но ще продължавам да търся, докато я намеря.
Калан потърси възможно най-учтивия начин да го попита дали е трезвен. Не го намери и реши да го подхване от другаде.
— Как можеш да разбереш, че една кокошка не е кокошка?
Загорялото лице на старейшината потъна в размисъл.
— Това е нещо, което чувствам.
Калан реши, че няма начин да избегне въпроса си:
— Може би заради многото питиета на празненството само си си внушил, че чувстваш нещо?
Съсредоточеното му лице разцъфна в усмивка.
— Може би питието ме е отпуснало така, че да виждам по-ясно.
— А все още ли си отпуснат?
Той скръсти ръце и се загледа в неспокойната гмеж.
— Знам какво видях.
— Как можеш да разбереш, че не е било кокошка?
Пилето се замисли над въпроса й, поглаждайки носа си с пръст. Калан зачака, вперила очи в Ричард, който ровеше из кокошките, сякаш търси загубения си домашен любимец.
— На празненства като вашето — каза след известно време Пилето — хората ни разиграват случки от историята на нашия народ. В тези случки не участват жени, а само мъже. Но в много от историите все пак се говори за жени. Ти си виждала някои от тях, нали?
— Да. Вчера гледах как танцьорите изиграха историята за първите Кални — нашите прародители майка и баща.
Той се усмихна, сякаш споменаването на точно тази история докосна за миг сърцето му. Гордееше се с народа си.
— Ако беше дошла по време на този танц, без да знаеш нищо за нашия народ, щеше ли да разбереш, че танцьорът, облечен като майката на нашия народ, всъщност не е жена?
Калан се замисли. Специално за танците си Калните приготовляваха изключителни костюми; те не се използваха по никакъв друг повод. Да видиш танцьорите в специалните им костюми, бе впечатляваща и вдъхновяваща гледка. Мъжете, които играеха женските роли, полагаха големи усилия, за да изглеждат правдоподобно.
— Не съм сигурна, но предполагам, че бих познала.
— Как? Какво би ги издало? Сигурна ли си?
— Не мисля, че мога да го обясня. Просто нещо, което не е съвсем наред. Струва ми се, че когато ги погледна, ще разбера, че не са жени.
Напрегнатите му кафяви очи за пръв път се обърнаха към нея.
— И аз знам, че не беше кокошка.
Калан сключи пръсти.
— Може би на сутринта, след като се наспиш добре, когато погледнеш кокошките, ще виждаш само кокошки.