Без да дочака отговор, тя се впусна в луд бяг. Някои от мъжете я проследиха с поглед, учудени, че не се опитва да избяга, а, напротив, тича към центъра на събитията. Жената се промъкна между всички коне, обикалящи около Домини дирч и дюдюкащите отгоре им ездачи.
От счупения нос на мъжа наблизо бълваше кръв, той вероятно скоро щеше да се удави, легнал по гръб.
Мъжът, хванал Естел, се обърна. Жената в червено изтръгна кола на Домини дирч от мястото му. Нанесе удар по главата на мъжа и тъкмо когато Беата стигна до десет, чу как черепът на онзи изпращява. Тялото му политна през парапета и падна под копитата на бягащите коне.
Обзета от ужас, Беата скочи на крака и се понесе напред.
Жената замахна с всичка сила и нанесе удар на камбаната с пръчката.
Светът потрепери от плътния звук на задействаното оръжие. Звънът бе потресаващ, сякаш можеше да отдели зъбите от венците и да разпарчетоса черепа на Беата.
Конниците от другата страна на границата закрещяха. Конете им зацвилиха. Крясъците секнаха в един миг, щом ездачи и коне се сринаха на земята в кървави купчини Онези, които продължаваха да обикалят Домини дирч, не можеха да спрат навреме. Плъзгаха се или прехвърчаха през линията на смъртта си.
Беата продължаваше да бяга с всички сили, макар да чувстваше, че от звъна на Домини дирч цялото й тяло може да се разпадне.
Размахвайки кола, жената свали още неколцина ездачи от седлата им. Стисна Естел за ръката и буквално я хвърли надолу по стълбите, докато Беата сграбчи юздите на две подивели от ужас животни.
Мъжете бяха изпаднали в паника. Нямаха представа какво още може да причини това оръжие, ако се задейства отново и се обърне към тях. Беата сграбчи ошашавената и ужасена Естел за ръката.
Жената в червено скочи от парапета и се озова на гърба на един ездач, който все още се държеше на седлото си. В ръката си тя още стискаше счупеното гърло на бутилката. Хвана мъжа през кръста и заби нащърбеното стъкло в очите му. Той падна от коня с нечовешки крясъци.
Тя се премести напред върху седлото и сграбчи юздите. Прелетя покрай умореното животно, с което бе дошла, и грабна самара си от гърба му, без да спира. С див вик пришпори коня си в отчаян галоп към Феърфийлд.
— Качвай се! — изкрещя Беата на замаяната и объркана Естел.
За щастие Андерианката осъзна, че това е единственият й шанс за спасение и се вкопчи в него. Двете едновременно се метнаха на конете. Животните се завъртяха в кръг, объркани от цялата суматоха.
Мъжете се бяха спуснали да гонят жената в червено. Беата не бе особено добра на седлото, но знаеше какво трябва да прави. Пришпори с пети животното в ребрата. Естел направи същото.
Двете момичета, една Хакенка и една Андерианка, се спуснаха да спасяват живота си.
— Къде отиваме, сержант? — извика Естел.
Беата нямаше представа дори в коя посока поемат, просто препускаше напред с все сила.
Искаше да свали от себе си тази униформа. Това бе поредната жестока шега, която й бе погодил Бертранд Чанбоор.
— Вече не съм сержант! — изкрещя в отговор Беата с плувнали в сълзи очи. — Вече съм просто Беата, една глупачка също като теб, Естел.
Толкова й се искаше да може да благодари на жената в червено, задето им спаси живота.
ШЕСТДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
ДАЛТОН ВДИГНА ПОГЛЕД и видя Хилдемара, която тъкмо влизаше в новия му кабинет. Бе облечена в разголена рокля от златиста коприна, обшита с бяла нишка, сякаш някой можеше да се заинтригува от онова, което би могло да се покаже под роклята.
Той се надигна зад новото си, огромно писалище, каквото никога не си бе представял, че ще има.
— Хилдемара. Колко се радвам, че се отби.
Тя се усмихна и го огледа с жадния поглед на хрътка, забелязала плячката си. Заобиколи писалището и застана близо до него, опряла задница в плота. Погледна го в Упор.
— Далтон, изглеждаш чудесно в тези дрехи. Нови ли са? Сигурно — заговори тя сякаш сама на себе си, докато прокарваше пръст по везания му ръкав. — И този кабинет също ти отива. Много повече, отколкото на безполезния ми съпруг. Придаваш му някаква класа.
— Благодаря, Хилдемара. Трябва да отбележа, че ти самата изглеждаш ослепително.
Усмивката й грейна — дали от удоволствие, или с престореност, той не можа да прецени. От внезапната смърт на предишния Суверен тя не преставаше да го залива с комплименти. В същото време той я познаваше достатъчно добре, за да не се остави отношението и приказките й да приспят бдителността му. Нямаше как да разбере дали се държи топло и приятелски, или крие зад гърба си екзекуторския сатър. При всички случаи трябваше да остане нащрек.