— В града гласовете вече са преброени. Всеки момент се очаква да пристигнат резултатите и от провинцията.
Сега вече му се стори, че предугажда причината за усмивката й и резултата от гласуването на хората. Но все пак в тези неща човек никога не можеше да бъде сигурен.
— И как отвръщат добрите хора на Андерия на призива на Господаря Рал да се присъединят към него?
— Опасявам се, че Господарят Рал по нищо не може да се сравнява с теб, Далтон.
На лицето му започна да се прокрадва предпазлива усмивка.
— Така ли? И доколко убедителни са резултатите?
Ако провалът му не е достатъчно категоричен, той може да пожелае да продължи да действа в своя полза. Тя кокетно повдигна рамене.
— Хората в града, разбира се, не биха повярвали на Господаря Рал. Седем от всеки десет гласуваха с кръстче.
Далтон вдигна глава, затвори очи и въздъхна с облекчение.
— Благодаря ти, Хилдемара — с широка усмивка каза той. — А останалите резултати?
— Едва започнаха да пристигат. Ще отнеме известно време, докато войниците се завърнат.
— Но досега. Какво е положението до момента?
Тя плъзна пръст върху плота на писалището.
— Изненадващо.
Отговорът й го обърка.
— В какъв смисъл?
Тя го погледна с грейнала усмивка.
— Най-лошите резултати са три от четири гласа за нас. На някои места има осем-девет от всеки десет души, отбелязали гласа си с кръстче срещу Господаря Рал.
Далтон вдигна ръка към гърдите си и още веднъж въздъхна с облекчение.
— И аз така предполагах, но човек никога не може да бъде сигурен в тези неща.
— Направо удивително, Далтон. Ти си цяло чудо. — Тя обърна ръцете си с дланите нагоре. — А дори не се налага да лъжеш. Представяш ли си!
Далтон стисна въодушевено юмруци.
— Благодаря ти, Хилдемара. Благодаря ти, че ми донесе такива чудесни новини. Би ли ме извинила, искам да отида веднага да ги споделя с Тереза. Напоследък съм толкова зает, че почти не съм я виждал. Тя ще се зарадва да разбере резултатите.
Той понечи да стане, но Хилдемара го спря с пръст в гърдите. Усмивката й отново придоби онзи вледеняващ оттенък.
— Тереза вече знае, сигурна съм.
Далтон смръщи чело.
— И кой би могъл да й каже, преди аз да знам?
— Бертранд, сигурна съм.
— Бертранд ли? И откъде накъде той ще споделя с жена ми такива важни новини?
Хилдемара се усмихна превзето.
— О, нали знаеш как му се развързва езикът, когато е между краката на жена, която му се струва възбуждаща.
Далтон замръзна на място. В главата му забиха предупредителни камбани, докато си припомняше колко пъти бе отсъствал от къщи от момента, в който Бертранд бе избран за Суверен. Докато си представяше страхопочитанието и удивлението, което Тереза изпитваше към личността на Суверена. Докато извика в съзнанието си факта, че Тереза бе прекарала цяла една нощ в молитва, след като я бе запознал с предишния Суверен. Спомни си благоговението й, когато Бертранд стана Суверен.
Насила се отърси от всички тези картини. Подобни мисли бяха коварен враг, който можеше да го изгризе отвътре. Хилдемара, знаейки колко зает е напоследък, вероятно просто иска да го стресне или да му създаде проблеми. Това би било типично в неин стил.
— Не го намирам за особено забавно, Хилдемара.
Опирайки длан върху писалището, тя се наведе към него и прокара пръста на другата си ръка по лицето му.
— Не съм и имала намерение да бъде.
Далтон не каза нищо, положи усилия да се въздържи от предприемане на грешен ход, преди да е разбрал какво става в действителност. Въпреки всичко това можеше да е поредният й глупав номер, предназначен да го настрои срещу Тес, да го предразположи да се хвърли в обятията на Хилдемара. Или пък можеше да е просто непроверена клюка. Но, от друга страна, си даваше сметка, че Хилдемара не е жена, която оставя непроверена подобна информация. Тя си имаше своите източници, на които можеше да разчита също тъй стопроцентово, както Далтон на своите.
— Хилдемара, не ми се струва уместно да разпространяваш подобни ужасни слухове.
— Не е слух, скъпи ми Далтон. А факт. Видях благочестивата ти съпруга да излиза от стаята му.
— Познаваш Тереза, тя обича да се моли.
— Дочух Бертранд да се хвали на Стейн, че е бил с нея.
Далтон едва се задържа на стола си.
— Какво?
Самодоволната й усмивка се разля върху лицето й в съвършена гримаса.
— От онова, което Бертранд твърдеше пред Стейн, е ясно, че жена ти е доста разкрепостена любовница и обича да бъде малкото лошо момиченце в леглото му.