Далтон усети как лицето му пламва яростно. За миг му мина през главата да пререже гърлото на Хилдемара в същия този миг. Ръката му докосна дръжката на меча и изведнъж мисълта му се стори напълно реална. Но в последния миг успя да се удържи, макар коленете му да омекнаха като глина.
— Просто си помислих, че трябва да знаеш, Далтон — добави тя. — Стори ми се доста тъжно: мъжът ми чука жена ти, а ти изобщо и не подозираш. Можеше да се по лучи неловка ситуация. Да изпаднеш в глупаво положение, след като не знаеш.
— Защо, Хилдемара? — успя да прошепне той. — За що това ти доставя такова огромно удоволствие?
Най-сетне усмивката й грейна истински щастливо.
— Защото винаги съм ненавиждала убедеността ти в истинността на клетвата ви за вярност. Начина, по който гледаше под вирнатия си нос, мислейки себе си и жена си за нещо повече от всички нас.
Далтон успя да се удържи с истинско усилие на волята. В напрегнати и драматични моменти той винаги бе съумявал да запази хладнокръвие и да мисли аналитично, за да намери най-правилното решение на създалата се ситуация. Успя да го стори и сега с безпощадна решителност.
— Благодаря ти за информацията, Хилдемара. Наистина можеше да се получи неловко.
— Направи ми една услуга и не се оставяй да ти потънат гемиите, Далтон. Имаш причина да бъдеш безкрайно доволен. Все пак говорим за Суверена. Нали в крайна сметка е чест за всеки мъж да предостави жена си на обожаваната и божествена личност на Суверена на Андерия.
Ще бъдеш уважаван и обичан още повече, задето жена ти се жертва в името на разтоварването на Суверена от стресовете на високото му призвание. Би трябвало да го знаеш, Далтон. Нали в крайна сметка ти направи от него онова, което е — съветник на Създателя в този свят. Жена ти просто е един верен поданик. — Тя се изкикоти. — Наистина верен, доколкото разбирам. О, май наистина трудно ще й се намери равна. — Тя се наведе напред и го целуна по ухото. — Но все пак ми се ще да се пробвам, Далтон. — Тя се изправи и го погледна в очите. — Винаги съм те харесвала. Ти си най-нечестивият и опасен мъж, когото съм срещала. А мога да се похваля, че сред познатите ми има истински шедьоври. — Тя, вече на прага, се извърна до го погледне още веднъж. — След като свикнеш с мисълта, ще видиш, че всъщност не е толкова важно. А после, както сам предложи преди време, щом клетвата ти е престъпена веднъж, аз ще съм първата, към която ще се обърнеш. Не си забравил, нали?
Далтон остана сам в кабинета си, в главата му препускаха всякакви мисли, не знаеше какво да предприеме.
Калан обгърна с ръце раменете му и се надвеси над главата му, допирайки бузата си до ухото му. Усещането бе топло и приятно, въпреки че не бе време да се разсейват. Целуна го по слепоочието.
— Как върви?
Ричард се протегна и се прозя.
— Този човек май сериозно не е бил в ред.
— Какво искаш да кажеш?
— Все още имам още доста за превеждане, но започвам да си изграждам картина на случилото се. — Ричард разтърка очи. — Бил е изпратен тук да прогони Хармониите. Веднага намира просто решение на проблема. Магьосниците в Кулата го мислят за истински гений и му го казват.
— Сигурно е останал много горд от признанието им — каза тя, очевидно иронично.
Ричард разбра тона й — бе съгласен с нея.
— Права си, Джоузеф Андер не е бил такъв човек. Не го казва направо, но от нещата му, които вече прочетох, си изградих представа за начина му на мислене. Джоузеф Андер не би изпитал гордост от онези, които са го разбрали, а презрение към другите, които не са.
— Значи — заключи тя — е намерил решение. И после?
— Казали са му да се заеме незабавно с прилагането му. Очевидно са имали проблеми с Хармониите, подобни на нашите сега, и са искали заплахата да бъде елиминирана незабавно. Той им се е опънал с довода, че след като са проявили достатъчно здрав разум, за да го оставят да се справи с проблема, трябва да престанат да му казват какво да прави.
— Това не е проява на особено добро отношение към висшестоящите нему магьосници в Кулата.
— Било му заръчано да прогони Хармониите, тъй като продължавали да измират хора. Очевидно са го познавали достатъчно добре, за да са наясно, че е по-добре да не го заплашват — не и при положение, че проблемът с войната също стоял на дневен ред. Така че му казали да действа по своя преценка, но го помолили да побърза с решението, за да се спасят хората от заплахата. Подобно поръчение било доста по-приемливо за него, но той го използвал като повод да започне да наставлява магьосниците в Кулата.
— Моля?
Ричард прокара пръсти през косата си. Беше му трудно да облече в думи намеренията на Джоузеф Андер.