— Имам още доста за превеждане. Работата върви бавно. Но не мисля, че книгата ще ни даде отговор на въпроса как да прогоним Хармониите. Джоузеф Андер просто не е бил такъв човек — за да го запише.
Калан се изправи и мина от другата му страна, за да го погледне в очите. Скръсти ръце.
— Добре, Ричард. Познавам те достатъчно. Какво криеш?
Той стана и й обърна гръб, притиснал с пръсти слепоочията си.
— Не ми ли вярваш, Ричард?
Той се обърна към нея. Взе ръката й в своята.
— Не, не е това. Просто, просто някои от нещата, които той казва не мога да преценя докъде се простира истината и откъде започва лудостта на този човек. Това над минава всичко, което някога съм чувал, на което съм бил учен или съм вярвал за магията.
Сега вече тя го погледна със загриженост. Той си помисли, че, от една страна, напразно възбужда страховете й. От друга обаче, не можеше да си позволи да я уплаши толкова, колкото самият той бе стреснат.
— Джоузеф Андер — започна накрая — е бил убеден, че е по-добър от всички останали магьосници.
— Това вече ни е известно.
— Да, но работата е там, че може да се окаже прав.
— Какво?
— Понякога в лудостта се крие гений. Калан, не мога да преценя къде да поставя границата. От една страна, това, че не знам много за магията, е слабост, но, от друга, означава, че не съм обременен от предразсъдъци като магьосниците в Кулата, така че имам шанса да разпозная истината в думите му там, където магьосниците не са успели. Виж, Джоузеф Андер е гледал на магията като на обикновен пакет от изисквания — нали разбираш, щипка от това, еди-коя си дума, произнесена три пъти, докато се обръщаш на левия си крак такива неща. Гледал е на магията като на форма на изкуството — като на изразно средство.
Калан се намръщи.
— Не те разбирам. Или хвърляш едно заклинание както трябва, за да го задействаш, или нищо не става. Както аз предизвиквам силата си с докосване. Както извикахме Хармониите, изпълнявайки определени изисквания на магията, които ги освободиха.
Той беше наясно, че с нейните магически способности, с познанията й и с цялото й обучение за магията тя щеше да има същите проблеми като останалите магьосници. Ричард усещаше лек нюанс на объркване — какъвто вероятно е изпитвал и Джоузеф Андер. В това той също разбираше този човек по-добре — разбираше какво е объркването хората да ти казват жестоката истина за нещо, с което ти си по-наясно, и въпреки това да не можеш да ги накараш да прозрат абстрактната идея на по-важната цялост пред очите им.
Както и Джоузеф Андер, Ричард реши да опита отново:
— Да, знам и не казвам, че не действа, но той е бил убеден, че има и още нещо. Магията може да бъде изведена на по-висше ниво — отвъд полето, в което повечето хора използват дарбата си.
Сега вече лицето й се намръщи сериозно.
— Ричард, това е лудост.
— Не мисля. — Той взе книжката пред себе си.
— Това тук е в отговор на нещо, което те са го попитали и което не е било свързано с настоящите проблеми. Но трябва да го чуеш, за да разбереш начина на мислене на Джоузеф Андер.
Той й прочете превода си.
— „Магьосник, който не може истински да разрушава, не може и да създава истински.“ — Той потупа книжката.
— Има предвид магьосниците като днешните, притежаващи само едната страна на магията, Адитивната. Като Зед. За Андер човек, който не притежава и двете страни на магията, изобщо не се е броял за роден с дарбата. За него такъв човек е бил просто грешка, нещастно ограбен. — Ричард се върна на текста и зачете: — „Магьосникът трябва да познава себе си, иначе рискува да предизвика лоша магия, която да навреди на собствената му воля.“ Тук говори за креативните аспекти на магията отвъд нейната структура. „Магията усилва и концентрира страстите, укрепва чувствата не само като радостта, но и разрушителните страсти и по този начин те могат да се превърнат в обсесии, да станат непоносими, докато не бъдат освободени.“
— Звучи ми като оправдание за собствените му разрушителни наклонности — обади се Калан.
— Не мисля. Струва ми се, че той е достигнал до нещо.
— В такъв случай как ще прогоним Хармониите?
Ричард поклати глава отчаяно.
— Не знам. Опасявам се, че на този въпрос няма отговор. Магьосниците от времето на Джоузеф Андер са били също толкова объркани от този човек, както и ние днес. В крайна сметка просто са приели, че това място е загубено за тях. Започвам да вярвам, че Джоузеф Андер е създал непобедима магия вътре в един ребус без решение.
Калан взе книгата от ръцете му, затвори я и я върна на масата.
— Ричард, струва ми се, че самият ти полудяваш, до като четеш писанията на един лунатик. Именно така действа магията.