Точно това бяха казали и магьосниците от Кулата на Андер — че не може да промени и контролира нещо, само по себе си неконтролируемо. Но Ричард не го каза на Калан. Тя не бе готова да мисли за магията по такъв начин.
Нито пък останалите магьосници.
Джоузеф Андер не е бил доволен ни най-малко от всеобщото отхвърляне на идеите му и просто си е взел сбогом.
Калан го прегърна през врата.
— Съжалявам. Знам, че правиш всичко възможно. Просто започвам да се изнервям. Скоро ще дойдат резултатите от гласуването.
Ричард обви с ръце кръста й.
— Калан, хората ще прозрат истината. Трябва да го направят.
Тя отмести поглед.
— Ричард — прошепна след малко, — искаш ли да се любим?
— Какво?
Тя го погледна право в очите.
— Толкова време мина. Искам да се любим.
— Тук? Сега?
— Можем да завържем входа на палатката. Пък и без друго никой не влиза, преди да е получил разрешение. — Тя се усмихна. — Обещавам да не вдигам шум и да не те поставям в неловко положение. — Повдигна брадичката му с пръст. — Обещавам дори да не казвам на другата ти жена.
Това извика на устните му бърза усмивка, която обаче не успя да се задържи.
— Не можем, Калан.
— Е, що се отнася до мен, струва ми се, че ще мога. А се обзалагам, че ти също скоро ще си промениш мнението.
Ричард вдигна малкия черен камък на шията й.
— Калан, магията се срина. Това вече не действа.
— Знам. Точно затова го искам. — Тя се вкопчи в ризата му. — Ричард, не ме е грижа. Какво като си направим бебе? Какво от това?
— Знаеш какво от това.
— Ричард, толкова ли ужасно ще е? Мислиш ли? — Зелените й очи се напълниха със сълзи. — Толкова ли ще е ужасно, ако двамата си направим дете?
— Не, Калан, разбира се, че не. Не става въпрос за това. Знаеш, че го искам. Но точно в момента не можем. Не можем да си позволим от всяка сянка да ни дебне Шота, опитвайки се да изпълни обещанието си. Не можем да си позволим да пренебрегнем дълга си.
— Дълга си. Ами ние? А нашите желания?
Ричард извърна поглед.
— Калан, нима наистина искаш да родиш дете в този свят? В лудостта на този свят? В лудостта на Хармониите и изпречилата се пред очите ни ужасна война?
— Ами ако отговоря положително?
Той се обърна към нея и й се усмихна. Ясно му беше, че само я амбицира. Вероятно присъствието на Ду Чайлу я караше да иска и свое дете.
— Калан, след като го искаш, и аз го искам. Съгласна ли си? Ще направим всичко, каквото искаш, а после ще му мислим за Шота. Но междувременно може ли да почакаме, докато поне сме сигурни, че светът на живите ще продължи да съществува, за да можем да родим в него детето си.
Най-сетне и тя се усмихна.
— Разбира се. Прав си. Вероятно просто съм се отнесла. Трябва първо да се оправим с Хармониите, с Императорския орден.
Ричард я прегърна, за да я успокои. В същия миг отвън се провикна капитан Мейферт.
— Виждаш ли? — прошепна й той.
Тя се усмихна.
— Да, капитане, влезте.
Мъжът с неохота пристъпи през прага. Не смееше да повдигне очи към Ричард.
— Какво има, капитане?
— Хм, Господарю Рал, Майко Изповедник гласовете във Феърфийлд са преброени. Пристигнаха и някои от пратениците ни от провинцията. Но не всички — добави той припряно. — Очакваме завръщането на останалите. Ще са нужни още няколко дни, докато се приберат всички.
— Е, капитане, какви са резултатите?
Мъжът му подаде лист хартия. Ричард го прочете, но му трябваше известно време, за да осъзнае написаното.
— Седем от десет срещу нас — прошепна накрая.
Калан внимателно взе листа от ръката му и погледна сама. Без да каже нито дума, го остави на масата.
— Добре — каза той, — знаем какви лъжи бяха наговорени на хората в града. Но трябва да си даваме сметка, че в провинцията ще е по-различно.
— Ричард — прошепна Калан, — тези лъжи са плъзнали из цялата страна.
— Но нали лично говорихме с хората. Толкова време прекарахме с тях. — Той се обърна към капитан Мейферт.
— Какво е положението на другите места?
— Ами…
— Какво е положението в онзи град — той щракна с пръсти — Уестбрук. Там, където останахме, за да разгледаме нещата на Джоузеф Андер. А, какво е положението там? Дойде ли обратна информация?
Мъжът отстъпи крачка назад.
— Да, Господарю Рал.
— Е?
Калан постави ръка на рамото му.
— Ричард — прошепна тя, — капитанът е на наша страна.
Ричард притисна с пръсти слепоочията си и си пое дълбоко въздух.
— Какви са резултатите от Уестбрук, капитане?
Мъжът, пребледнял, се покашля.
— Девет от десет са гласували с кръстче срещу нас, Господарю Рал.