Ричард бе зашеметен. Той лично бе разговарял с онези хора. Дори си спомняше имената на някои от тях, помнеше лицата на прекрасните им деца.
Почувства как губи почва под краката си, как пропада в някаква безумна пропаст. Не бе мигвал ден и нощ, за да се опита да помогне на тези хора да вземат в ръце собствената си съдба, да бъдат свободни. И те го бяха предали.
— Ричард — с топло съчувствие каза Калан, — не си виновен ти. Наговорили са лъжи на хората. Уплашили са ги.
Ричард махна неясно с ръка.
— Но нали говорих с тях, обясних им, че всичко се прави заради тях, за тяхното бъдеще, за свободата на децата им.
— Знам, Ричард.
Капитан Мейферт стоеше, без да помръдва. Калан му направи знак с ръка да си върви. Той се поклони и тихо се измъкна от палатката.
— Отивам да се поразходя — прошепна Ричард. — Имам нужда да остана сам. — Той махна към одеялата. — Не ме чакай, лягай си.
И потъна в тъмнината.
ШЕСТДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
ТОЙ ТИХО ОСВОБОДИ за вечерта жената, която бършеше праха от изящните дървени скулптури в апартамента им и след като затвори вратата след нея, се запъти към спалнята. Тереза го чу да приближава и се обърна.
— Далтон — усмихна му се тя. — Ето те и теб, съкровище.
— Тес.
Бе прекарал цялата ситуация хиляди пъти през главата си, докато накрая бе намерил мястото, където ще може да се изправи лице в лице с нея и ще е способен да се контролира.
Трябваше да се контролира.
Пристъпи към най-сигурния си метод за свършване на дадена работа. Единствено тук можеше да е, сигурен, че ще се владее. Щеше да се справи с това, както се бе справил с толкова много други неща.
— Не те очаквах толкова рано.
— Тес, чух нещо.
Тя седеше пред огледалото, разресвайки красивата си коса.
— Така ли? Някаква интересна новина ли?
— В известен смисъл. Чух, че споделяш леглото на Суверена. Вярно ли е?
Вече бе сигурен, че е вярно. Бе задействал всички механизми на паяжината си.
Тя спря да се реши и го погледна в огледалото. По лицето й се четяха най-различни чувства. Сред тях преобладаваше предизвикателството.
— Далтон, той не е обикновен мъж. Той е Суверенът. — Тя стана и се обърна към него, не знаейки каква ще бъде реакцията му. — Той е следващият след Създателя.
— Мога ли да те попитам как стана?
— Бертранд каза, че Създателят му е говорил. — Тя зарея поглед някъде в далечината. — Създателят му ка зал, че тъй като съм ти била вярна и никога не съм докосвала друг мъж и понеже ти също си ми бил верен, Създателят ме е избрал, за да освобождавам Бертранд от светските напрежения. — Тя отново го погледна. — Така че, Далтон, това е награда за теб. За верността ти към мен.
Далтон се накара да отговори:
— Да, ясно.
— Бертранд казва, че това е мое свято задължение.
— Свято задължение.
— Когато съм с него, е като не знам. Толкова е особено. Да помагаш на Суверена тук, на този свят, е чест и дълг. Само като си помисля, че му помагам да се освободи от ужасното напрежение, което се натрупва в него от това, че е Суверен. Това е страхотна отговорност, Далтон — да бъдеш Суверен.
Той кимна.
— Права си.
Убедила се, че той няма да се ядоса и да я удари, тя пристъпи към него.
— Далтон, аз те обичам все така.
— Радвам се да го чуя, Тес. За това се тревожех най-много. Да не съм загубил любовта ти.
Тя го стисна за раменете.
— Не, глупаче. Никога. Аз те обичам все така. Но Суверенът ме призова. Трябва да го разбереш. Той има нужда от мен.
Далтон преглътна.
— Разбира се, скъпа. Но ние можем ние все пак можем, можем ли въпреки това да сме заедно в леглото?
— О, Далтон, разбира се, че можем. Това ли те притесняваше? Че няма да имам време и за теб? Далтон, аз те обичам и винаги ще те искам.
— Добре — кимна той. — Това е добре.
— Хайде да се гушнем, съкровище, и ще ти покажа. Може дори да ти се сторя още по-привлекателна. Освен това, Далтон, е висока чест да бъдеш със самия Суверен. Така хората само ще си повишат още повече мнението за теб.
— Сигурен съм, че си права.
— Ами тогава хайде да си лягаме — тя го целуна по бузата. — Нека ти покажа колко щастлив мога да те направя.
Той се почеса по челото.
— О, наистина бих го искал повече от всичко на света, но ме чакат още цял куп спешни дела. Току-що пристигнаха резултатите от гласуването.
— Знам. Бертранд ми каза.
— Бертранд.
Тя кимна.
— Суверенът, глупаче. Той ми каза. Толкова се гордея с теб, Далтон. Знам, че ти също имаш роля в това. Заслугата не е само на Бертранд. Знам, че ти много си му помогнал.
— Роля. Колко мило от страна на Суверена да забележи помощта ми.