— Той има много високо мнение за теб, Далтон.
— Радвам се да го чуя. — Той се покашля. — Хм, виж, Тес, трябва да се връщам на работа. Чакат ме важни дела.
— Да те чакам ли?
Той махна с ръка.
— Не. Не, скъпа. Трябва да отида до Феърфийлд да проверя някои неща.
— Тази нощ? Тепърва?
— Да.
— Далтон, не бива да работиш толкова много. Обещай ми, че ще отделяш малко време и за себе си. Обещай ми. Тревожа се за теб.
— Не бива. Добре съм.
Тя му се усмихна с най-лъстивата си усмивка.
— Обещай ми, че ще намериш време да ме любиш!
Той се усмихна.
— Разбира се. Обещавам. — Целуна я по бузата. — Лека нощ, скъпа.
Жената със стъкленицата в ръце смръщи чело.
— Познавам ли те?
— Не — отвърна Калан и сведе глава, за да остане лицето й скрито в сянката на лампата. — Едва ли. Не съм от тук. Дойдох до Феърфийлд специално за това.
Калан бе облякла дрехите, с които обикновено пътуваше, и бе увила главата си с шал, за да скрие дългата си коса. Направи го след като напусна лагера. Тъй като Ричард бе заминал нанякъде, войниците бяха настояли да я придружат в разходката й, за глътка въздух. Тя грубо им бе заповядала да останат по местата си.
Подобни заповеди никога не биха действали пред Кара. Тя не би ги чула. Войниците нямаха толкова кураж, нито пък бяха толкова безразсъдни и умни като Морещицата.
Жената въздъхна.
— Е, разбирам, скъпа. Не една и две жени предприемат пътешествия с такава цел.
Тя повдигна запушената стъкленица, очевидно намекваща първо да си получи парите. Калан й подаде златен суверен.
— Задръж го. В замяна очаквам мълчание от твоя страна.
Жената сведе глава.
— Напълно те разбирам. Благодаря ти, скъпа. Много щедро от твоя страна. Благодаря ти.
Калан взе стъкленицата и я задържа в дланта си, взирайки се през мътното й стъкло в бистрата течност вътре. Осъзна, че другата й ръка е върху корема. Отпусна я встрани.
— И така — каза жената и посочи стъкленицата, — забърках сместа току-що и ще действа през нощта. Можеш да я изпиеш, когато искаш, но ако чакаш до сутринта, е много вероятно да престане да действа. Предлагам ти да го направиш, преди да си легнеш.
— Ще боли ли?
Жената смръщи лице загрижено.
— Най-вероятно не повече, отколкото при обикновен мензис, скъпа. Не и при положение, че е толкова рано. Но ще има кървене, подготви се за това.
Калан имаше предвид дали ще е болезнено за бебето. Но не можа да се насили да повтори въпроса си.
— Просто го изпий всичкото — продължи жената. — Не е чак толкова отвратително на вкус, но може да ти се прииска да пийнеш и малко чаец.
— Благодаря.
Калан се обърна да си върви.
— Почакай — спря я жената. Приближи се и хвана Калан за ръката. — Съжалявам, скъпа. Ти си млада, ще имаш и други деца.
Калан изведнъж си помисли нещо.
— Няма да повлияе на способността ми да…
— Не, скъпа, няма. Всичко ще е наред.
— Благодаря ти — каза Калан и тръгна към вратата, изведнъж изпитала непреодолимо желание да се махне от малкия дом, да потъне в тъмнината, да остане сама — в случай че й се доплаче.
Жената я стисна за ръката и я обърна към себе си.
— Обикновено нямам навика да изнасям лекции на младите жени, защото когато дойдат при мен, вече е късно за това, но се надявам да се омъжиш, скъпа. Помагам, когато има нужда от мен, но предпочитам помощта ми да се изразява в раждането на детето ти, а не в премахването му. Наистина.
Калан кимна.
— И аз бих искала. Благодаря ти.
Улиците на Феърфийлд бяха тъмни, но все още се виждаха хора, запътили се по работа. Калан знаеше, че когато Императорският орден пристигне, целият ритъм на живота им внезапно ще се преобърне.
Точно в този момент обаче не й бе до мисли за това.
Реши да го направи, преди да се е върнала в лагера. Опасяваше се Ричард да не открие стъкленицата и да се наложи да му обяснява. Той никога няма да й позволи да го направи, но при положение, че не знаеше за състоянието й, тя бе успяла да разбере от него истинските му чувства и желания.
Беше прав. Трябваше да се грижат за толкова много хора. Не биваше да допуснат личните им проблеми да засенчат отговорностите им. Шота би спазила обещанието си относно подобно нещо и тогава те нямаше да могат да се грижат за своите задължения. Така щеше да е най-добре.
На излизане от града мерна Далтон Камбел, който приближаваше по една улица на кон, така че свърна в сенките встрани. Винаги го бе смятала за сериозен и разумен мъж. Тази вечер й се стори като отнесен в друг свят. Запита се какво ли прави в тази част на града, славеща се с не особено добрата си репутация.
Изчака го да отмине и едва тогава продължи пътя си.