Той за малко не се засмя на подозрителността в гласа й.
— Хайде, върви да хапнеш нещо. Вземи и новия си съпруг. Щом открия кокошката, дето не е кокошка, ще пратя някой да ви викне.
Идеята не звучеше лошо. Калан видя Ричард да се насочва към тях. Стисна ръката на Пилето в знак на мълчалива благодарност.
Събирането на кокошките бе отнело цял следобед. За настаняването им бяха използвани и двете сгради за зли духове, а също и трета празна постройка. Почти цялото село се включи в преследването. Оказа се бая работа.
Децата бяха от неоценима помощ. Запалени от отговорността в подобна дейност, касаеща цялото село, те разкриха всички тайни скривалища на животинките. Ловците внимателно прибираха всички кокошки, макар посочената от Пилето да бе от набраздените — същата като онази, която после Ричард бе прогонил на път за къщата на Зед и която бе застанала над вратата пред къщата на мъртвите, където бе положен Джуни.
Започна се интензивно дирене. Всички кокошки — до последната — бяха затворени в едно от трите помещения.
Минал напряко през тълпата от животни, Ричард поздрави с бърза усмивка Пилето, но усмивката не се отрази в погледа му. Щом очите му се вдигнаха към Калан, тя плъзна пръсти към мускулестата му ръка, радостна, че го вижда, въпреки напрежението си.
— Пилето каза, че все още не е открил кокошката, която търсиш, но ще продължава. Има още цели две сгради.
Предложи да отидем да хапнем по нещо, а той ще прати човек да ни повика, щом намери нещо.
Ричард тръгна към вратата.
— Не е тук.
— Какво искаш да кажеш? Откъде знаеш?
— Трябва да отида да проверя другите две къщи.
Докато Калан изглеждаше само отегчена, Ричард очевидно бе бесен, задето още не бе намерил, каквото търси. Калан предполагаше, че Ричард си мисли, че всички чакат неговото мнение. Ан и Зед наблюдаваха претърсването, мълчаливо застанали на прага, оставили Ричард да прави каквото смята за необходимо.
Той спря пред дядо си и прокара пръсти през гъстата си коса.
— Чувал ли си някога за книга, наречена „Двойникът на планината“?
Зед повдигна брадичка и заби поглед в тавана, дълбоко замислен.
— Не, не бих казал, момчето ми.
Ан сякаш също за момент прерови мисления си запас от заглавия.
— Не. И аз не съм.
Ричард огледа за последно прашната стая, пълна с кокошки, и изруга едва чуто. Зед се почеса зад ухото.
— Какво има в тази книга, момчето ми?
Дори Ричард да бе чул въпроса на дядо си през общата врява, не показа с нищо и не му отговори.
— Трябва да прегледам останалите кокошки.
— Ако мислиш, че е важно, бих могла да попитам Вирна и Уорън. — Ан извади от някакъв джоб малка книжка и привлече вниманието на Ричард. — Уорън може да е чувал.
Ричард бе споменавал на Калан, че книгата, която Ан носи със себе си и която в момента извади, се нарича дневник на пътуването и съдържа в себе си древна магия. Дневниците от този тип бяха свързани по двойки. Всяко съобщение, написано в единия, се появяваше в същия миг в двойника му. Сестрите на светлината използваха малките книжки, за да поддържат връзка помежду си, докато пътуваха надалеч — като например до Новия свят, когато трябваше да доведат Ричард в Двореца на пророците.
Ричард се оживи от предложението й:
— Да, моля те. Важно е. — Той отново пое към вратата. — Трябва да вървя.
— Ще намина при жената, която загуби бебето — обърна се Зед към Ан. — Ще се опитам да я успокоя.
— Ричард — извика Калан, — не си ли гладен?
Още докато тя говореше, той й махна с ръка да го последва и преди въпросът й да увисне във въздуха, вече бе потънал зад вратата. Зед последва внука си, правейки неясен знак с рамене към двете жени. Калан изръмжа ядосано и тръгна след Ричард.
— Сигурно е като детска приказка, оживяла в реалността — за един Изповедник, омъжил се за любимия си — изкоментира Ан, без да помръдне от мястото, където се бе заковала през последния час.
Калан се извърна към жената.
— Ами да, май така излиза.
Ан й се усмихна с искрена топлота.
— Толкова се радвам за теб, дете, задето получи възможност да имаш до себе си такова прекрасно нещо като съпруг, който да обичаш истински.
Пръстите на Калан подириха дръжката на затворената врата.
— Понякога е наистина крайно изненадващо за мен.
— Сигурно е малко разочароващо новият ти съпруг да има по-важни дела от това да мисли за новата си съпруга. Да изглежда сякаш те пренебрегва. — Ан стисна устни: — Особено в първия ден, в който си му съпруга.
— Аха — Калан пусна дръжката и плъзна ръце зад гърба си. — Значи затова си тръгна Зед. Ще си поговорим по женски, така ли?