— А Домини дирч? Дойдоха рапорти за специални Андериански части и ми се струва, че може да имаме проблеми. Ще бъде ли безопасно да преминем покрай Домини дирч?
— Не. От това, което прочетох, съм склонен да мисля, че тези специални части всъщност са войници от Императорския орден. Предполагам още, че ще искат да завземат Домини дирч, за да не позволят на Рейбич да приближи до Андерия. От този момент нататък считайте, че сте във вражеска територия. Имате заповед за оттегляне. Ако някой се опита да ви спре, убийте го и продължавайте напред.
Ако Орденът, както подозирам, завземе Домини дирч, можем да използваме единственото слабо място, което все още имат — войниците им ще са покрили цялата граница, което означава, че на отделните постове отбраната няма да бъде от много хора.
Приемете, че Императорският орден вече е завзел Домини дирч. Съсредоточете усилията си в конна атака и пробийте линията им. Тъй като Домини дирч е под техен контрол, едва ли ще упражнят голяма съпротива, мислейки си, че щом преминете линията, ще могат да ви унищожат.
Мъжът го погледна притеснено.
— Значи мислите, че дотогава каменните оръжия ще са загубили силата си, така ли, Господарю Рал? Ще неутрализирате магията им?
— Надявам се. Но може и да не успея. За всеки случай искам всичките ви хора да натъпчат ушите си с восък и памук или с някакъв плат. Натъпквайте ги добре, за да не можете да чуете никакъв звук, докато стигнете до хоризонта.
— Искате да кажете, че това ще ни спаси?
— Да.
Ричард мислеше, че е разкрил принципа на действие на Домини дирч. Ду Чайлу им бе казала, че докато се бе давила, чувала Хармониите на смъртта. Джоузеф Андер е имал нужда от начин да контролира и фокусира унищожителната сила на Хармониите. Той им бе дал отговора в сътвореното от него.
— Домини дирч са камбани. Те са камбани по една причина — за да бъдат чути. Ако не можете да ги чуете, няма да ви сторят нищо.
Капитанът се покашля.
— Господарю Рал, не бих се осмелил да поставям под съмнение познанията ви относно магията, но нима е възможно оръжие с такава унищожителна сила да бъде обезвредено по толкова прост начин?
— Правено е и преди, сигурен съм. Струва ми се, че Хакенците, които някога са нахлули в тази земя, са го разбрали и така са успели да преминат.
— Но, Господарю Рал.
— Капитане, аз съм магия срещу магия. Имайте ми доверие. Ще стане. Оставям на вас стоманата, вие ми поверете магията.
— Тъй вярно, Господарю Рал.
— След като минете границата, насочете се към генерал Рейбич. Важно е. Кажете му, че искам да се оттегли.
— Какво? Сега, когато знаете как може да се премине покрай Домини дирч, не възнамерявате да го използвате?
— Домини дирч ще бъде унищожен. Не мога да позволя на Джаганг да се крие зад тях, но не искам силите ни да идват насам. Освен другото, Джаганг идва тук, за да търси храна за армията си. Надявам се да отровя поне част от тази храна. Предайте на генерала, че искам от него да заварди всички проходи към Средната земя. В открито поле той няма никакъв шанс срещу многобройната армия на Джаганг. Има надежда единствено ако принудим Джаганг да се бие по нашите правила, а не по неговите.
— Да, сър. Мъдър съвет.
— Така е — този съвет ми го даде самият генерал. Надявам се още и да успея да намаля числеността на Ордена. Кажете на генерала да действа предпазливо.
— А вие, Господарю Рал? Къде можем да ви открием?
— Кажете му да се тревожи за хората си, не за мен. Аз ще съм, не знам точно къде. Рейбич знае какво да прави. Нали затова е генерал. Би трябвало да знае по-добре от мен как да се грижи за войниците си.
— Тъй вярно, сър. Генералът е добър човек.
Ричард вдигна пръст, за да подсили думите си.
— Искам да изпълните точно заповедите, и да накарате Рейбич да стори същото. Народът на Андерия направи своя избор. Не желая никой от нашите войници да вдига оръжие в тяхна защита. Не искам да проливаме кръвта си за тях. Ясно ли е? Никой!
Капитанът пребледня. Отстъпи крачка назад.
— Нито. Една. Капка. Наша. Кръв — повтори Ричард.
— Тъй вярно, сър. Ще предам на генерала точните ви думи.
— Заповедите ми — Ричард се метна на седлото. — Говоря сериозно. Вие всички сте добри хора, капитане. Мечтата ми е някой ден всички да се завърнете при семействата си. А не да умирате залудо.
Капитанът поздрави с юмрук в сърцето:
— Това е и нашата искрена надежда, Господарю Рал.
Ричард отвърна на поздрава му, после пришпори коня си, готов да изпълни последния си дълг.
ШЕСТДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
СКЪПА, ПРИБРАХ СЕ — извика Далтон към спалнята.
Бе поръчал да отнесат в апартамента им бутилка вино и плато с любимото ястие на Тереза — заешко от сукалчета, печено във винен сос. Майстор Дрюмонд бе особено щастлив, че може да направи нещо за новия си господар, изпълнявайки необичайната му поръчка.